България се озова в една изключително неприятна позиция на европейската карта. Последните данни от Евростат са безпощадни – с дефицит от 7,6% спрямо БВП през първото тримесечие, нашата страна заема „почетното“ първо място в Европейския съюз. Това не е просто статистика, а сериозен сигнал за предстоящ финансов срив, който Еврозоната вече наблюдава с голямо внимание.
Въпреки че общият ни дълг все още е под прага от 60% от брутния продукт, скоростта, с която се движим към критичната точка, е стряскаща. Рискуваме да достигнем до състояние, в което обслужването на дълговете стане невъзможно, а финансовата стабилност се превърне в далечен спомен, ако не се предприемат незабавни корекции.
Докато управляващите говорят за „виждания за реформи“, реалността остава пълна с бели петна. Няма яснота относно новата формула за минималната работна заплата, нито как тя ще се справи с изяждащата я инфлация. Същото важи и за пенсионерите – остава голяма загадка дали ще се приложи швейцарското правило или ще се разчита единствено на индекса на инфлацията за следващата година.
Проблемът е задълбочен от години на безотговорни разходи и корупция. Дори в по-новите служебни управления се наблюдаваха опасни тенденции, като например премахването на тавана за заплати и премии в бюджетния сектор, което създаде огромна пробойна в държавната каса и допълнително натовари бюджета.
Символ на тази системна бавностъ и управенски провал е строежът на Националната детска болница. Проектът се влачи толкова дълго, че децата, за които е била замислена, вече пораснаха и могат да водят свои деца на лекар. Това не е просто архитектурен въпрос или предизборен декор, а критична нужда, която остава незадоволена.
В България се прилага странен управенски принцип: вместо да се избират алтернативи, решенията просто се отлагат. Резултатът е парадокс – докато се говори за „прогресивна“ политика, икономиката ни бележи реален регрес. Без реални действия и прозрачност, този „прогресивен регрес“ ще ни доведе до пълна финансова катастрофа.