Историята на Балканите рядко е просто хронология на събития; тя често се превръща в инструмент за политическа борба и национално самоопределение. Най-новият сблъсък между Атина и Скопие отново поставя под въпрос стабилността на Преспанското споразумение, този път в страниците на училищните учебници.
Гръцката страна изразява сериозно недоволство от нови образователни материали в Северна Македония, конкретно от учебник по език за шести клас, одобрен през 2023 година. Основният проблем е в начина, по който е представена концепцията за „татковината“, която според Атина обхваща територии извън Пиринска Македония, което е директно нарушение на договорените формулировки.
Особено чувствителна точка е фигурата на Александър Македонски. В учебните материали той е представен чрез разказ от първо лице, но липсва критичното уточнение, че Античната Македония и съвременната държава Северна Македония са различни исторически и политически същности. За Гърция това е опит за изграждане на изкуствена приемственост и присвояване на античното наследство.
Според условията на Преспанското споразумение от 2018 г., двете страни трябва да работят заедно чрез интердисциплинарна комисия от експерти. Тази комисия има за задача да пречиства учебниците, картите и атласите от всякакви иредентистки или ревизионистки елементи, като се стреми към обективност и съответствие с международните стандарти на ЮНЕСКО и Съвета на Европа.
Въпреки наличието на този механизъм, процесът на корекция се оказа бавен и тромав. Гръцки дипломати посочват, че политическата чувствителност в Скопие забавя промените, което принуждава Атина да засили дипломатическия си натиск. Целта е пълното премахване на формулировките, които се тълкуват като териториални претенции или исторически изкривявания.