• нд. окт. 18th, 2026

Битката за българската трапеза: Производители въстанаха срещу „невидимите“ надценки

Bychaspic

окт. 15, 2026
битката за българската трапеза: производители въстанаха срещу „невидимите“ надценки

Българското земеделие е изправено пред критичен момент, в който оцеляването на местното производство зависи от спешни държавни мерки. Браншовата камара „Плодове и зеленчуци“ (БКПЗ), подкрепена от асоциациите на оранжерийните производители и преработвателите на черупкови плодове, излезе с остра позиция. В отворено писмо до премиера и ключови министри, те настояват за край на непрозрачното ценообразуване и въвеждането на строг и ефективен контрол по цялата верига – от нивата до магазинната мрежа.

Основният акцент в исканията е гарантирането на продоволствената сигурност чрез реална защита на родните стопани. Производителите изразяват сериозно безпокойство от публичните данни за надценки, които често надхвърлят 100% при определени основни храни в големите търговски обекти. Според браншовите организации, обществото и фермерите имат пълното право да знаят как точно се формира крайната цена и каква част от добавената стойност реално достига до тези, които полагат труда на полето.

Сблъсъкът на интереси се изостря и от желанието на големите търговски вериги да бъдат класифицирани като „критична инфраструктура“. От БКПЗ обаче са категорични – пълните рафтове и мощната логистика сами по себе си не означават нищо, ако страната загуби способността си да произвежда собствена храна. Те призовават стратегическото значение на търговията да не се използва като инструмент за ограничаване на проверките от страна на Комисията за защита на потребителите (КЗП) и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

Защитата на по-слабата страна в търговските отношения е заложена и в европейското законодателство чрез Директива (ЕС) 2019/633. Тя изрично забранява нелоялни практики като забавени плащания, едностранни промени в договорите и прехвърляне на търговския риск върху доставчиците. Въпреки това, данните на Европейската комисия показват, че страхът от ответни действия често спира фермерите да подават сигнали. Затова производителите настояват за по-активна работа на националните контролни органи и реални санкции при нарушения.

Качеството и безопасността на храната също са под прицел. Браншовите организации изискват от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) да засили системните проверки за остатъчни количества пестициди и опасни замърсители като афлатоксини. Настоява се за прилагането на еднакви и безкомпромисни стандарти както за българската, така и за вносната продукция, за да се защити здравето на потребителите и да се осигури честна конкуренция за местните стопани.

За постигане на устойчива промяна са необходими спешни законодателни реформи, включително нови текстове за веригата на доставки и актуализиран Закон за кооперирането. Развитието на късите вериги за доставка и подобряването на преговорните позиции на фермерите са единственият път към продоволствен суверенитет. Както подчертават от камарата, сигурността на нацията започва от полето, а без жизнеспособни стопанства България рискува да остане изцяло зависима от вносни продукти.