България се изправя пред сериозен риск от затишване на миналото, след като станаха известни намеренията на Министерския съвет да прекрати дейността на Комисията по досиетата. Планираното прехвърляне на нейните функции към Държавна агенция „Архиви“ предизвика вълна от недоволство сред интелектуалните кръгове, които виждат в това стъпка назад към прозрачността и историческата справедливост.
Основният проблем се крие в самата структура на двете институции. Докато Комисията е независим орган, чийто състав се определя от Народното събрание, Агенция „Архиви“ е пряко подчинена на изпълнителната власт. Тази промяна би дала на управляващото мнозинство пълен контрол върху разкриването на секретните документи, което създава опасен прецедент за политическо влияние върху истината за миналото.
Още по-тревожен е фактът, че в Държавна агенция „Архиви“ липсват строгите изисквания за персонал, които съществуват в Комисията. В настоящата структура на Комисията е изрично забранено за работата на бивши или настоящи агенти на ДС, докато в архивите такъв филтър не съществува. Това повдига реалния въпрос дали тайните досиета могат отново да попаднат в ръцете на хора, които са служили в репресивния апарат.
Критиците на решението подчертават, че работата с архивите на ДС не е просто административно съхранение на хартия, а активна изследователска и образователна мисия. Тя е от ключово значение за наследниците на репресираните и за развитието на науката, разглеждаща методите на тоталитарния режим. Подобни функции надхвърлят стандартните задачи на държавните архиви и са част от колективната памет на нацията.
В открито писмо-петиция видни учени, писатели и общественици, сред които проф. Момчил Методиев, проф. Лилия Топузова и писатели като Захари Карабашлиев и Теодора Димова, настояват за незабавно обществено обсъждане. Те смятат, че всяко решение за закриване на Комисията трябва да бъде резултат от национален консенсус, а не от прибързани законодателни промени, които могат да затрият следите от миналото.