България се намира в критичен момент, в който политическите раздори разкриват дълбоки пукнатини в националната сигурност. Последните изказвания на Николай Денков поставят под въпрос не просто действията на държавното ръководство, а самата посока, в която се движи страната, предупреждайки за опасното отдалечаване от демократичните идеали.
Основният тревожен сигнал е свързан с възхода на неонацистки младежки структури, които действат под силно влияние на Русия. Тези групи не са просто изолирани явления, а реална заплаха, която вече е довела до трагедии, като убийството в Пловдив. Когато държавата се окаже безсилна или безразлична към такава радикализация, рискът от новото насилие става неизбежен.
Тук се появява и въпросът за отговорността на разузнавателните служби. ДАНС, която трябва да бъде щитът на нацията, е водена от хора, назначени от президента Радев. Ако службите са знаели за рисковете, но не са предприели мерки, отговорността пада върху върха на властта. Ако пък не са докладвали, това е доказателство за пълна некомпетентност на ръководството.
Още по-плашеща е тезата, че управлението на Радев може да симпатизира на тези радикални елементи. Връзките между определени политически кръгове и руско-ориентирани групи подсказват за опит за трансформация на българската държава по модела на тоталитарната Русия, където свободата е ограничена, а властта е абсолютна.
Превръщането на България в държава, където опозицията е считана за излишна, а лъжите се разпространяват свободно без реакция от страна на СЕМ, е кошмарът, от който трябва да се пробудим. Това е пълен контраст с европейската демокрация, в която живеем и към която се стремим като нация.
Историята ни учи, че възрожденците са искали да бъдем равни на европейските народи, а не копия на имперски режими. Днес всеки гражданин трябва да се запита дали иска да остави на своите деца свят, в който училището подготвя за война, а не за свобода. Истинската история се крие в документите, а не в политическите интерпретации и учебниците за първи клас.