Археологическите проучвания край Провадия-Солницата под ръководството на акад. Васил Николов доведоха до откритие, което предизвика вълна от интерес дори в престижни международни медии. Учените са натъкнали на доказателства за производство на бира, които датират отпреди повече от 7000 години – период между 5600 и 4350 г. пр. Хр.
Това прави обекта не само най-старият център за добив на сол в Европа, но и потенциално люлката на европейското пивоварство. Мястото е единственото у нас, удостоено с Европейски знак за културно наследство, което потвърждава неговото ключово значение за историята на Стария континент.
Ключът към сензационното разкритие се крие в останките от древно жилище, разрушено от пожар. Археолозите са открили там съд, съдържащ пшенични зърна с ясни следи от покълване. Този специфичен биологичен процес е фундаментална стъпка в създаването на малц – основната съставка за производството на бира.
Ако тези анализи се потвърдят окончателно, българската находка ще измести досегашния рекордьор в Европа – пещерата Кан Садурни край Барселона, където бяха открити доказателства за пивоварство, датирани между 4300 и 4000 г. пр. Хр. Това би означавало, че на територията на днешна България се е произвеждало пиво стотици години по-рано от предполаганото досега.
Разбира се, в световен мащаб историята на алкохолната напитка е още по-дълбока. През 2018 г. в Израел бяха намерени хавани на 13 000 години със следи от зърнени култури. Въпреки това, за европейския контекст, проучванията на акад. Николов поставят България в центъра на световната археологическа карта.