Финансовата картина на държавата към края на август 2026 година разкрива сериозно разминаване между постъпленията в хазната и направените разходи. Докато държавният апарат е успял да събере малко над 30,12 милиарда евро чрез данъци, такси и външна помощ, бюджетната сметка показва разплащания за над 33,19 милиарда евро. Този дисбаланс формира дефицит от 3,08 милиарда евро, което представлява около 2,4% от прогнозния брутен вътрешен продукт на страната.
Въпреки отрицателното салдо, приходната част бележи ръст от близо 12% в сравнение със същия период на предходната година. Основният двигател на този растеж са данъчните и осигурителните вноски, които са се увеличили с над 2,2 милиарда евро. Въпреки това, неданъчните приходи отчитат спад, главно поради по-ниските дивиденти, преведени от държавните предприятия – ефект, породен от извънредните междинни плащания, направени през миналата година.
Важна роля за стабилизиране на притока на средства играят помощите и даренията, които възлизат на 2,42 милиарда евро. Значителна част от тях са свързани с европейските фондове. През август страната ни получи и дългоочакваните 109,2 милиона евро от Европейската комисия, които бяха временно задържани заради изисквания за реформи в съдебната власт и по-конкретно фигурата на главния прокурор.
От страната на разходите се наблюдава сериозно увеличение, като общата сума достига 33,19 милиарда евро. Този скок се дължи предимно на социални ангажименти и актуализации на доходите. Индексацията на пенсиите по „швейцарското правило“, повишаването на минималната работна заплата от началото на годината и компенсациите за инфлация са основните фактори, които натежават на държавния портфейл.
Инвестиционната активност също допринася за дефицита, особено през последния месец на лятото. Капиталовите разходи са нараснали значително заради интензивното изпълнение на проекти по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и общинските инвестиционни програми. Очаква се този натиск върху бюджета да продължи, докато не бъде усвоено следващото голямо плащане от Брюксел.
Държавата е обслужила и своите задължения по дълга, като за лихви са изплатени над 661 милиона евро. Това е с 271 милиона евро повече спрямо август миналата година, което отразява променящите се условия на международните финансови пазари и управлението на държавния дълг.
Към края на август фискалният резерв на България остава на нива от 7,78 милиарда евро. По-голямата част от тези средства са депозирани в БНБ и търговски банки, а остатъкът представлява вземания от европейските фондове за вече сертифицирани разходи. Тези средства служат като буфер за гарантиране на ликвидността на държавата в условията на текущия бюджетен дефицит.