Министерството на финансите на САЩ предприе нов ход, който вдъхва глътка въздух на процеса по продажбата на международните активи на руския петролен гигант „Лукойл“. С издаването на нов лиценз, американските власти дадоха зелена светлина за продължаване на преговорите и подготовката на потенциални сделки до 21 ноември 2026 г. Това решение е ключово за компаниите, които се опитват да навигират през сложната мрежа от международни санкции.
Важно е обаче да се уточни, че този нов лиценз с номер 131K не е окончателна „продажна бележка“. Той позволява на заинтересованите страни да извършват правни, финансови и оперативни проверки, както и да подписват предварителни договори. Всеки финален етап от прехвърлянето на собствеността остава под строгия контрол на Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) и ще изисква отделно одобрение от Вашингтон.
Американската администрация остава непоколебима в условията си: новият купувач трябва напълно да прекъсне всякакви връзки с руската компания, а финансовите средства по сделката няма да попаднат директно в сметките на „Лукойл“. Вместо това, парите ще останат блокирани под американска юрисдикция, докато не бъдат премахнати действащите санкции. Целта е ясна – сделката не трябва да носи никаква финансова полза за руската страна в настоящия момент.
В контекста на България, ситуацията изглежда по-стабилна благодарение на отделен лиценз, валиден до април 2027 г. Този документ гарантира, че рафинерията в Бургас и прилежащите дружества могат да продължат своята оперативна дейност, включително търговията с горива и логистиката. Според официални източници от икономическото министерство, това удължаване е резултат от интензивен диалог, целящ да запази енергийната сигурност на страната.
Историята на тези активи обаче е белязана от неуспехи. Две големи сделки – една с международния търговец „Гънвор“ и друга с инвестиционния фонд „Карлайл Груп“ – пропаднаха, след като не получиха зелена светлина от САЩ. Въпреки това, интересът към активите на стойност около 20-22 милиарда долара не стихва, като в публичното пространство дори се спрягат имена на влиятелни фигури като Тод Боули.
Любопитен детайл е, че дори на най-високо политическо ниво, в Москва и Вашингтон, се водят разговори относно бъдещето на тези активи. Фактът, че Кремъл открито потвърждава тези контакти, показва, че съдбата на „Лукойл Интернешънъл“ е обект на сложна геополитическа игра, в която бизнес интересите и санкционните режими се преплитат по безпрецедентен начин.