Световната геополитика често се превръща в гориво за вътрешните борби в България. Последният пример е публикация в британското издание „Файненшъл Таймс“, която твърди, че Иран разглежда възможността за удари по американски военни обекти в Югоизточна Европа, включително и в България, в случай на ескалация на конфликта под управлението на Доналд Тръмп.
Реакцията на българските институции беше незабавна и успокоителна. Министерството на отбраната, чрез Димитър Стоянов, подчерта, че данните от разузнавателните служби не потвърждават тези опасения и рискът остава изключително нисък. Паралелно с това, от база „Безмер“ бяха обявени засилени мерки за сигурност, а НАТО потвърди своята готовност да защитава всеки от своите членове.
Въпреки официалните опровержения, информацията се превърна в удобен инструмент за политическата опозиция. ГЕРБ обвини правителството в прекалено самоуспокоение и поиска по-ясни отговори, докато Костадин Костадинов от „Възраждане“ използва случая, за да засили критиките си срещу американското военно присъствие, свързвайки го с загуба на националния суверенитет.
Най-острите думи обаче дойдоха от Асен Василев, който обвини президента Радев, че е поставил страната в опасна позиция за кратко време. Този разлом в политическия спектър показва как една условна статия от чуждно издание може да се превърне в основен аргумент в борбата за власт.
Този сценарий не е нов. Преди известно време подобна вълна от паника бе предизвикана от информация за смущения в GPS сигналите и самолета на Урсула фон дер Лайън. Тогава също така рутинни технически проблеми бяха раздути до хибридна атака, за да се подхрани вътрешнополитическото напрежение и взаимните обвинения.
В крайна сметка, страхът от войната се превръща в удобен механизъм за мобилизиране на електората. Вместо реален анализ на заплахите, наблюдаваме как геополитическите тревоги се използват за подготвяне на почвата за следващия бюджетен цикъл и предстоящите президентски избори.