Германия дълго време беше неоспоримият магнит за работната сила в Европа, но днес се наблюдава неочакван и тревожен обрат. Данните от Института за германска икономика показват, че нетната миграция към страната е достигнала най-ниското си ниво от 2010 г. насам, като през 2025 г. тя е свалила стойностите си до около 235 000 души.
Най-интересният феномен е свързан с новите членки на ЕС. Вместо да привлича кадри, Германия вече ги губи – за първи път от десетилетие балансът става отрицателен. Хиляди хора от Централна и Източна Европа решават да се върнат в родните си страни, като този процес се задълбочава, а през 2025 г. балансът е отрицателен с около 45 000 души.
Паралелно с това се наблюдава драматичен срив в броя на търсещите убежище. От огромните 329 000 молби през 2023 г., цифрата е паднала до 113 000 през 2025 г. Това се дължи както на по-строгата миграционна политика на Берлин, така и на геополитическите промени в страни като Сирия, където краят на режима на Асад промени мотивацията за бягство. Подобен спад се вижда и при кандидатите от Афганистан и Турция.
Дори най-големият текущ поток – този от Украйна – бележи спад. Макар все още да е водещ с около 89 000 души, притокът е забележимо по-нисък в сравнение с 116 000 през 2024 г. Подобна тенденция на намаляване се наблюдава и при мигрантите от региона на Западните Балкани.
Най-тревожният сигнал обаче идва от самите германци. Около 100 000 граждани на страната са решили да емигрират през 2025 г., което е скок от 30% спрямо 2023 г. За една застаряваща нация загубата на собствени висококвалифицирани специалисти е сериозен предупредителен знак, който не бива да бъде игнориран.
Този миграционен отлив е ясен знак, че Германия трябва спешно да преосмисли своята привлекателност. Експертите предупреждават, че за да спре „изтичането на мозъци“, страната трябва да подобри условията на живот и работа, като основен фокус бъде ограничаването на тежките данъчни и социалноосигурителни тежести върху работещите.