Планетата ни се намира в състояние на истински климатичен разлом, дирижиран от един-единствен, но мощен механизъм – Ел Ниньо. Това не е просто локално погряване на водите в Тихия океан, а глобален катализатор, който преобръща установения ред. Докато някои региони се борят с изпепеляваща суша, други се топят в потоци от вода, а учените предупреждават, че този период на нестабилност може да се проточи до 2027 година.
В Индонезия този феномен се проявява чрез огън и задушаващ смог. Страната преживява най-критичния си сезон на пожари от 2015 г. насам, при който са унищожени близо 900 хиляди хектара земя. Последиците са катастрофални не само за природата, но и за здравето на милиони хора, особено на малките деца, чиито дихателни системи се сблъскват с токсични емисии, водещи до масови случаи на пневмония и бронхит.
Парадоксалното влияние на Ел Ниньо се вижда най-ясно в сблъсъка между двата големи океана. Тихият океан в момента е истинска „фабрика за урагани“, където топлите води захранват десетки мощни бури, като ураганът Поло, достигнал рекордни скорости. В същото време Атлантическият океан остава странно тих, тъй като промените във ветровете потискат развитието на циклоните, превръщайки сезона в един от най-спокойните в историята на наблюденията.
За Индия ситуацията е различна – там проблемът е в липсата на предвидимост. Мусонните дъждове, които са гръбнакът на местното земеделие, са с 13% под нормата, но най-лошото е тяхното разпределение. Докато някои райони изсъхват, други се сблъскват с внезапни и разрушителни порои, което поставя производителите в безизходица и застрашава хранителните ресурси.
Източната Азия също не е предпазена, като Китай и Япония се борят с тайфуни като Майсак и Дуджуан. Опасността тук е специфична: циклоните се формират по-далеч от брега, което им дава повече време да „зареждат“ енергия от топлите води, преди да ударят сушата с много по-голяма сила. Август бе един от най-активните месеци за тропически циклони в региона от десетилетия.
В основата на този глобален дисбаланс стои необичайното затопляне на повърхностните води в екваториалната част на Тихия океан. Този процес променя цялата атмосферна циркулация, превръщайки Ел Ниньо в един от най-мощните климатични удари в съвременната история. Светът трябва да се подготви за дълга борба с екстремните явления, които вече не са изключение, а новото, тревожно правило.