Докато потребителите в цяла Европа се борят с драстичното поскъпване на горивата, България се озова в неочаквана позиция – една от най-евтините дестинации за зареждане на континента. В момента страната заема второ място в Европа по ниски цени на бензина и дизела, изпреварвайки почти всички съседи и оставайки зад единствено Малта, където цените са строго регулирани от държавата.
Тази ценова разлика е създала истински „горивен туризъм“ в граничните райони. Автомобилисти от Гърция и Румъния масово пресичат границата, за да заредят резервоарите си у нас, тъй като разликата в цената на литъра спрямо гръцките бензиностанции надхвърля 30 цента. Това превръща българския пазар в изключително конкурентна среда, въпреки тежките външни обстоятелства.
Зад високите цени, които все пак усещаме на колонките, стои т.нар. „перфектна буря“ от геополитически фактори. Комбинацията от две паралелни войни, сериозен дефицит на рафинирани продукти в Европа и затварянето на десетки рафинерии в Западна Европа в името на „зеления преход“ е създала огромно напрежение. Допълнително Черно море е обявено за военна зона, което води до многократно по-скъпи застраховки за танкерите, пренасящи суров нефт.
Вътрешното управление на стратегическите активи на „ЛУКОЙЛ“ в България също премина през значителна трансформация. След период на финансова нестабилност и риск от касов разрив, в рафинерията Бургас бяха въведени строги тендърни процедури за закупуване на суровина. Вместо да разчитат на един доставчик, вече се използва микс от над 50 различни вида нефт, внасян от Казахстан, Азербайджан, Ирак, Либия и дори Гаяна, за да се постигнат оптималните технически показатели.
Важен етап за икономическата стабилност на предприятието е и свалянето на забраната за износ на дизел и авиационно гориво. Това позволява на рафинерията да реализира излишните количества върху международните пазари, което не само увеличава приходите на компанията, но и носи допълнителни данъчни постъпки за държавния бюджет, без да застрашава вътрешното потребление.
Въпреки политическите дискусии за „свръхпечалби“, реалността в енергийния сектор е много по-сложна. Ретроспективният анализ показва, че предприятието е преминало през тежки загуби в предходните години, което прави разговорите за допълнителни данъци надвръх стандартните върху печалбата необосновани в дългосрочен план.
В бъдеще най-големият риск остава геополитическият. Стабилността на цените зависи от способността на рафинерията да функционира нормално под санкционен натиск и от развитието на глобалните конфликти. Единственият път към по-ниски цени е чрез закупуването на най-евтиния възможен нефт и поддържането на производствените инсталации в перфектно състояние.