• пт. окт. 23rd, 2026

Дигитален детектив: Как изкуственият интелект разплита мистериите на историческите портрети

Bychaspic

окт. 23, 2026
дигитален детектив: как изкуственият интелект разплита мистериите на историческите портрети

Представете си, че прекарвате години в изследване на един исторически образ, само за да откриете, че човекът на картината изобщо не е този, за когото сте смятали. Точно това се случва с професор Катриона Сет от Оксфорд, която открива, че любимият ѝ детски портрет на Мария-Антоанета всъщност изобразява нейната сестра, Мария Каролина. Ключът към разгадаването на тази мистерия се крие в един малък рицарски знак – Ордена на Звездния кръст, който кралицата не е притежавала по време на създаването на рисунката през 1762 г.

Тази грешка обаче се превръща в отправна точка за нещо много по-мащабно. Въпросът дали съвременните технологии могат да помогнат за идентифицирането на личности в стари творби води до създаването на интердисциплинарния проект INTERART. В него се обединяват усилията на Музея за изкуство и история в Женева, Оксфордския университет и експерти по съдебна медицина и биометрия от Лозана.

Целта на изследователите е смела: да използват изкуствения интелект и биометричното разпознаване на лица, за да открият постоянни черти в портретите, които остават непроменими независимо от стила на художника, осветлението или възрастта на модела. Предизвикателството е голямо, тъй като AI системите обикновено работят със снимки, а не с художествени интерпретации, при които авторският подход може значително да промени визията на лицето.

Важното условие за успех на този анализ е картината да бъде създадена непосредствено пред модела. Копията или по-късните интерпретации не са подходящи, тъй като не отразяват достатъчно точно реалната външност. AI тук не дава категорични отговори, а предлага вероятности, които могат да насочат историците към нови, досега не забелязани следи.

Визията на екипа е да създадат нещо като „криминална база данни“ за изкуството. Ако разполагат с архиви от сигурни портрети, алгоритъмът би могъл да предложи съвпадения за хилядите картини в музеите по света, които до днес са обозначени просто като „неизвестен мъж“ или „неизвестна жена“. Този подход не замества човешкото око, а служи като мощен инструмент за насочване на традиционните изследвания.

Резултатите от тези проучвания вече могат да бъдат видени в Женева в експозицията „Liotard & Marie-Antoinette: Faces Under Investigation“. До 7 февруари 2027 г. посетителите могат да разгледат рисунките на децата на императрица Мария Терезия, като вече с коректни имена, благодарение на съчетанието от традиционна наука и дигитални инструменти.