На фона на задаващите се избори, българската политическа сцена отново се разтърсва от скандал, който прелива от дипломацията в предизборните страсти. Министърът на външните работи, Велислава Петрова, предприе решителна стъпка, инициирайки отзоваването на посланика ни в Обединените арабски емирства, Иван Йорданов. Това решение обаче идва преди приключването на каквато и да е официална проверка, което моментално повдига въпроси за истинските мотиви зад този ход.
Сърцето на драмата е твърдението на вътрешния министър Иван Демерджиев за предполагаема схема за отклоняване на държавни средства. Според него, фирма на бащата на посланика, Илиян Йорданов, е била използвана за финансиране на частни полети на лидера на ДПС, Делян Пеевски, чрез обществени поръчки за мантинели. Обвинения, които и тримата засегнати – посланик Йорданов, баща му и самият Пеевски – категорично отхвърлят, определяйки ги като „манипулативни“ и „абсолютно неверни“.
В тази напрегната обстановка, Външно министерство обяви, че ще извърши проверка на място в Абу Даби. Парадоксалното е, че процедурата по отзоваване е задействана именно преди резултатите от тази проверка да са известни. Това създава усещане за политическа целесъобразност, а не за последователно изясняване на фактите. Особено пикантен е фактът, че президентът Румен Радев, който преди години лично е утвърдил и изпратил Иван Йорданов на поста, сега настоява за неговото възможно най-бързо отзоваване, разграничавайки се от собственото си решение с аргумента, че тогава не е имало как да се правят проверки.
Скандалът бързо се превърна в поредното бойно поле в институционалната и политическа война между Румен Радев и Делян Пеевски, директно пренесена на предизборната сцена. Използването на МВР и сезирането на НАП срещу Пеевски може да бъде изтълкувано от неговите симпатизанти като целенасочена политическа поръчка и предизболен натиск. Рискът за управляващите е голям: ако проверките не успеят да открият неоспорими доказателства преди вота на 25 октомври, обвиненията за разпространение на „предизборни компромати“ и злоупотреба с власт ще се засилят, а авторитетът на институциите ще бъде сериозно накърнен.
В центъра на този политически вихър се оказва и Илияна Йотова, като действащ президент и основен фаворит в предстоящите избори. Тя е поставена пред дилема: да подпише указа за отзоваване веднага, показвайки пълна координация с премиера и Радев в борбата срещу корупцията, или да заеме по-балансирана позиция, изчаквайки резултатите от проверките. Вторият подход би могъл да я предпази от „бумерангов ефект“, ако обвиненията се окажат безпочвени, и да укрепи имиджа ѝ на държавник, стоящ над предизборните интриги.
Каквото и решение да вземе Йотова, този дипломатически казус, в който тя няма пряко участие, вече хвърля дълга сянка върху предизборната кампания. Той е поредният пример за това как държавническите решения често биват преплетени с тесните политически интереси, оставяйки гражданите да се чудят кой всъщност търси истината и кой – само дивиденти.