Енергийната сигурност на България се оказва в зависимост от нещо толкова прозаично, колкото е нивото на водите в Дунав. Силното спадане на реката създава реален риск за работата на АЕЦ „Козлодуй“, което поставя под въпрос стабилността на цялата ни електроенергийна мрежа.
Проблемът се крие в техническото решение на охладителната система на българската атомна централа. За разлика от своите съседи в Словакия и Чехия, които разчитат на затворен цикъл и охладителни кули, „Козлодуй“ използва отворен цикъл. Това означава, че реакторите буквално „пият“ вода от Дунав, за да се охлаждат, и след това я връщат обратно. Когато нивото на реката падне твърде ниско, този процес става невъзможен.
Ситуацията е критична – до опасната граница остават едва 20 до 30 сантиметра. Ако темповете на спад продължат, резервът може да бъде изчерпан за период от една до две седмици. Сценарият е ясен: първо ще се наложи намаляване на мощността на един от енергоблоковете, а при по-нататъшно понижаване на водите – пълно спиране на производството.
Регионът вече дава тревожни сигнали. В Унгария ниското ниво на Дунав доведе до спиране на АЕЦ „Пакш“, а Румъния се сблъска с прекъсване на работата в големи автомобилни заводи. България не е застрахована от подобен ефект на домино, ако не предприеме навреме мерки за балансиране на системата.
В този критичен момент „старите“ въглищни централи се превръщат в неочакван спасител. ТЕЦ „Бобов дол“ и ТЕЦ „Марица Изток 2“ са единствените активи, които могат бързо да поемат товара и да запълнят празнотината, оставена от евентуалното спиране на атомната енергия.
Експертите настояват министерството на енергетиката да мобилизира незабавно готовността на въглищния сектор. Макар и екологично дискутирани, тези централи в момента са стратегическият коз, който може да предотврати енергиен колапс в страната.