Европейският съюз е изправен пред сериозен натиск от страна на своите членки, които настояват за рязък завой в законодателната политика. Група от 13 държави, водена от Австрия, официално призова за въвеждането на „Година на прилагането и консолидацията“. Идеята е проста: вместо постоянно да се генерират нови правила, Брюксел трябва да спре за 12 месеца и да се фокусира върху изчистването и опростяването на това, което вече съществува.
Инициативата не е случаен порив, а отговор на растящото недоволство от административната тежест, която задушава бизнеса и държавните администрации. В подкрепа на идеята се включиха страни като Германия, Италия, Полша, Дания, Чехия и други. Скоро след това обхватът на движението се разшири, като 16 държави обединиха сили в нов „Алианс за намаляване на бюрократичната тежест“.
Основният аргумент на коалицията е, че европейските закони трябва да носят реална полза, а не да се превръщат в самоцел. Австрийският документ, разпространен сред партньорите, говори директно за „законодателно дълбоко почистване“. Държавите настояват всяко ново предложение от Европейската комисия да преминава през строг филтър за конкурентоспособност и иновации, за да се избегне ненужното дублиране на изисквания.

Списъкът с области, които са „под лупа“, е дълъг и включва ключови сектори. Сред тях са правилата за отчитане на устойчивостта (ESG), законодателството по Зелената сделка, изискванията за изкуствения интелект и фармацевтичните регламенти. Бизнесът отдавна сигнализира, че натрупването на тези задължения изисква прекалено много ресурси, които биха могли да бъдат инвестирани в растеж, а не в административен контрол.
Важен акцент в новия Алианс е и борбата с т.нар. „gold-plating“. Това е практиката, при която националните правителства добавят свои собствени, често по-строги изисквания, докато въвеждат европейските директиви в местното право. Държавите от Алианса се ангажират не само да изискват по-малко от Брюксел, но и да прочистят собствените си административни процедури.

Това движение поставя Европейската комисия в интересна позиция. Докато председателят Урсула фон дер Лайен вече обещава опростяване на правилата, държавите членки искат конкретни дела, а не просто обещания. Предстои да видим дали „регулаторната пауза“ ще се превърне в новия политически стандарт за следващите две години, или ще остане само добър пример за междудържавна координация.
