Американският президент Доналд Тръмп хвърли ръкавицата с предложение за „енергийно примирие“, целящо да сложи край на взаимните удари по критичната инфраструктура на Русия и Украйна. Идеята, която се опитва да стабилизира световните цени на горивата, среща принципно одобрение, но се сблъсква с тежки политически условия от двете страни.
От страна на Кремъл позицията е ясна: Москва е готова да спре атаките, но очаква „възнаграждение“ от Запада. Дмитрий Песков призна, че инициативата е добра, особено за вътрешния руски пазар на петролни продукти, но постави две ключови условия. Първото е пълната безопасност на търговското корабоплаване и петролните танкери, а второто – значително облекчаване или пълно премахване на западните санкции, за да могат руските ресурси отново да наводнят международните пазари.
По отношение на газопоставките към Европа, Русия подхожда чисто прагматично. Москва разглежда този въпрос единствено като търговска сделка, която трябва да бъде икономически изгодна, като напомня, че вече е намерила алтернативни пазари за своите количества.
Киев, от своя страна, гледа на предложението с голямо недоверие. Президентът Володимир Зеленски заявява готовност за прекратяване на ударите по руските обекти, но само ако получи железни гаранции, че Русия действително ще спре да разрушава украинската електроенергийна система и доставките на храни. За Украйна въпросът не е в добрите намерения, а в конкретните механизми за проверка на спазването на споразумението.
Въпреки оптимистичните изявления на Доналд Тръмп, че е постигната договорка, реалността на терена остава променена. Дори след политическите декларации, двете страни продължават да съобщават за удари по енергийни обекти, което показва, че разликата между дипломатичните обещания и реалния конфликт все още е огромна.
В крайна сметка успехът на този опит за посредничество зависи от това дали Вашингтон ще успее да намери общ език между изискванията за санкции от Москва и търсенето на сигурност от Киев.