Въпреки глобалните тенденции за енергийна диверсификация, „Турски поток“ затвърждава статута си на ключова артерия за руското синьо гориво. Анализ на данните от европейската газопреносна мрежа показва, че за първите десет месеца на 2026 година през съоръжението са преминали внушителните 14,8 милиарда кубически метра газ, което бележи ръст от 1% спрямо предходната година.
Динамиката на потоците обаче не е била праволинейна. След като през третото тримесечие бяха отчетени стабилни нива, септември донесе временен спад в обемите. Причината за това колебание се оказаха планирани ремонтни дейности по българската инфраструктура, по-конкретно при входната точка „Странджа 2“. След приключване на техническите работи в края на месеца, доставките бързо се върнаха към обичайния си ритъм.
Важно е да отбележим, че тези цифри се базират на физически измервания на преноса, тъй като официалната статистика от страна на руския енергиен гигант остава ограничена. Това превръща „Турски поток“ в единствения оцелял тръбопроводен маршрут за руски газ към европейския континент след преустановяването на транзита през Украйна в началото на 2025 година.
С капацитет от 31,5 милиарда кубически метра годишно, трасето продължава да бъде жизненоважно за енергийния микс на редица държави от Югоизточна Европа. Страни като Унгария, Словакия, Гърция и България продължават да разчитат на този канал, докато подготовката за зимен сезон 2026–2027 г. протича при условия на повишена готовност на инфраструктурата.
На хоризонта стои и стратегическата цел на Европейския съюз за пълно прекратяване на тръбопроводните доставки от Русия, планирано за есента на 2027 година. Дотогава обаче „Турски поток“ остава незаменим фактор в уравнението на европейската енергийна сигурност, балансирайки между политическите амбиции за независимост и реалните нужди на регионалните пазари.
