В центъра на обществения дебат отново застава въпросът за справедливия принос на големите енергийни компании към държавния бюджет. Бившият министър на енергетиката Румен Овчаров излезе с категорично настояване „Лукойл Нефтохим Бургас“ да бъде включена в списъка на дружествата, чиито свръхпечалби подлежат на специално облагане. Тази позиция идва на фона на продължаващите анализи за динамиката на горивния пазар и предизвикателствата пред доставките на суров петрол.
Според Овчаров, въпреки сложната пазарна конюнктура и нарастващите разходи, рафинерията в Бургас функционира на почти 90% от производствения си капацитет. Закупуването на суровина в такива мащаби, съчетано с увеличените застрахователни и транспортни разходи, възлиза на стотици милиони долари. Въпреки тези значителни разходи, експертът е убеден, че „Лукойл“ реализира солидни печалби, които не бива да остават извън обхвата на държавните мерки за облагане на извънредни доходи.
В свое интервю, Овчаров отправи директен съвет към министър-председателя: „Аз съвсем сериозно съветвам министър-председателя да включи „Лукойл“ в списъка на компаниите, чиито печалби се облагат с данък свръхпечалби“. Тази призива е продиктуван от убеждението, че в условията на енергийна криза и висока инфлация, компаниите с неочаквано високи печалби трябва да допринесат повече за общественото благо.
Интересен е и анализът на цените на горивата. Данни от Европейската комисия показват, че преди налагането на акцизи и данъци, горивата в България са сред най-евтините на континента. Освен това, бензиностанциите под бранда „Лукойл“ предлагат цени, които са с няколко цента по-ниски от тези на останалите големи вериги. Важен аспект е и пазарният дял – между 55% и 60% от горивата, предлагани на българския пазар, са производство на „Лукойл“, независимо от търговската марка, под която се продават.
Друг критичен момент, повдигнат от енергийния експерт, е липсата на дългосрочни договори за доставка на руски петрол. Той подчерта, че именно тази липса възпрепятства възможността за договаряне на по-ниски цени, както е практиката в държави като Словакия, Унгария или Малта, които имат подобни дългосрочни споразумения. Без стабилен дългосрочен договор, България остава в по-неизгодна позиция при ценообразуването на суровината.