В изкуството често се търси неописуемото, но Валентин Старчев успява да улови същността на женствеността, превръщайки я в нещо повече от форма. В своята нова изложба „Тя“, авторът представя седем нови пластики, в които жената е представена като петата стихия. След огъня, земята, водата и въздуха, Старчев поставя Любовта в центъра на своето творчество, разглеждайки я като ирационална сила, която освобождава човека от егото и го потапя в чистотата на пълното себеотдаване.
Пътят на майстора е изненадващ и многопластов. Малко хора знаят, че преди да покори материала на скулптурата, той е покорявал пистите като балкански шампион по бягане на 400 метра. Тази дисциплина и стремеж към върха се трансформират по-късно в изтънчен стил и деликатност, с които той подхожда към своите творби. Неговите силуети са разпознаваеми, а деперсонализацията в пластиките му ни връща към изконното състояние на чувствата.
Професионалният отпечатък на проф. Старчев върху българското изкуство е огромен. Въпитан в школата на проф. Марко Марков, той прекарва десетилетия в преподаване в Университета по архитектура, строителство и геодезия, където ръководи катедра и формира поколения архитекти. Неговата роля не се ограничава само до академичната дейност – той е бил ключова фигура в управлението на Съюза на българските художници, заемайки постове на секретар и заместник-председател.
Творческата му визия е призната далеч извън границите на България, с изложби в Париж, Виена, Копенхаген и Токио. Неговите произведения украсяват световни музеи в Белгия и Германия, а специални творби са подарени на личности като папа Йоан Павел II и Херберт фон Караян. Монументалният му принос включва паметници в София, Бургас, Рим и Киев, докато медалиерното му изкуство е увековечено в ордени и монети с национално значение.
Поканата за среща с този свят на форма и емоция е отправена за 16 септември, сряда. Вернисажът на изложбата, курирана от Аксиния Джурова, ще се състои от 18:00 до 20:00 часа в зала „Райко Алексиев“ на СБХ. Това е възможност публиката да се докосне до визията на един „Народен художник“, който през целия си живот търси баланса между силата на духа и нежността на изкуството.