Честото недоволство от присъствието на чернокожи актьори в историческите продукции не е просто въпрос на естетика, а отражение на дълбоко забитото убеждение, че световната история е изградена единствено в Европа. Този едностранен поглед към миналото е част от една невидима, но мощна културна доминация, която продължава да представя Африка като континент на примитивни племена, лишени от сложни социални структури и висока култура.
В действителност, преди епохата на колонизатора, Африка е била дом на величествени цивилизации, които по мощ и богатство са могли да се състезят с най-големите европейски държави. Тези империи не просто са съществували, те са диктували търговските потоци на злато, сол и сребро, свързвайки континента с останалата част от света чрез сложни икономически мрежи.
Един от най-ярките примери е Малийската империя, основана от Сундиата Кейта, известният „лъвски принц“. Мали не е била само център на богатството, но и на правото – там е създадена една от първите харти за човешките права, която е насърчавала многообразието и забранявала робството. По-късно Манса Муса, един от най-богатите хора в историята, превръща Тимбукту и Гао в световни центрове на знанието, строейки университети и библиотеки, докато неговото легендарно пътуване до Мека залива Кайро със злато.
В днешна Нигерия е процъфтяло Кралство Бенин, където владетелите, наречени Оба, са управлявали с абсолютна власт, подкрепени от изключително умели занаятчии. Те са създавали невероятни бронзови фигури и плакети, които днес са свидетелство за техния висок естетически вкус. Тази цивилизация е била брутално смазана през 1897 г. от британските войски, чиято цел е бил пълен контрол над търговията с каучук и палмово масло.
Подобна трагична съдба споделя и Кралство Конго. В началото отношенията с Португалия са били дипломатични и дори приятелски, като владетелите на Конго са приемали християнството и са развивали търговия със слонова кост и подправки. обаче алчността на европейците бързо променя правилата. Португалците започват да поробват дори гражданите на самото кралство, което води до серия от конфликти и окончателното поглъщане на Конго като колония.
Западна Африка е била доминирана и от Империята Асанте в днешна Гана, символ на единството и силата. Тяхната власт е била олицеттворена от Златния стол – свещен обект, който британците се опитват да присвоят. Това води до смелата съпротива на кралицата майка Яа Асантеваа, която води война срещу колонизаторите. Макар Асанте да е станала част от Британската империя през 1902 г., Златният стол така и не е попаднал в ръцете на завоевателите.
Историята, която сме учили, е написана от победителите, които са се постарали да изтрият идентичността и националното самочувствие на тези народи. Чрез мисионерство и насилствено налагане на западни норми, богатството на африканската култура е било представено като „варварство“. Днес всяко разкриване на тези факти често се приема с възмущение, защото разклаща мита за „цивилизирания“ Запад и „изостаналия“ останаल्या свят.