Светът на британската монархия отново е разтърсен от разкрития, които прокарват завесата над личните трагедии в кралския двор. В новите си мемоари „Swan Song: Diana, My Sister“, Чарлз Спенсър споделя най-интимните детайли от живота на своята сестра, принцеса Даяна, разкривайки разговори, които досега останаха в сянка.
Един от най-драматичните моменти, описани в книгата, се разиграва по време на обяд в лондонския ресторант San Lorenzo. Там, използвайки своите семейни галени имена – Дъч и Карлос, Даяна е съобщила на брат си за решението си да сложи край на брака си с принц Чарлз. Спенсър спомня, че въпреки че е знаел за напрежението в семейството, е бил шокиран от категоричността на сестра му.
Най-сензационното разкритие обаче идва в отговор на притесненията на Спенсър относно общественото мнение. Когато той изразява страх, че хората ще обвинят Даяна за разрушаването на „приказката за любовта“, тя е отговорила с думите: „Но, Карлос, съпругът ми е влюбен в прислужника си“. Макар Даяна да не е посочила име, това твърдение хвърля нова светлина върху старите слухове от 2003 година за връзки на принца със служители на двора.
Разбира се, тези твърдения срещат силна съпротива. В миналото бивши съветници и секретари на принца, като сър Майкъл Пийт и Саймън Солари, са отричали категорично подобни истории, определяйки ги като напълно неоснователни. Бъкингамският дворец, в типичния си стил, този път е предпочел да не коментира съдържанието на мемоарите.
Освен скандалите, Спенсър разкрива и дълбокото емоционално страдание на сестра си. Даяна е споделяла, че се е чувствала критикувана и контролирана – от теглото ѝ и облеклото ѝ до заниманията, с които се е занимавала. Тя е изживявала усещането, че съпругът ѝ е твърде зает за нея, което е превърнало нейните опити да бъде перфектната съпруга в поредица от упреци.
Най-трагичният детайл в книгата е свързан с времето точно преди сватбата. Спенсър цитира информация, според която в деня преди венчавката принц Чарлз е казал на Даяна, че макар и щастлив да се жени за нея, той всъщност не е влюбен. Тази признание, разбрано от Спенсър години по-късно чрез общи приятели, подчертава осамотеността на принцесата още в началото на нейния път в кралското семейство.
Чарлз Спенсър подчертава, че целта на книгата не е да съди никого, а да бъде искрен поклон към своята сестра. Той определя „Swan Song“ като най-личния си труд, с който се стреми да разкаже истината за Даяна от гледната точка на един брат, който е видял болката ѝ отвътре.