Посещението на Урсула фон дер Лайен в Скопие не е просто поредната дипломатическа спирка, а критичен момент за бъдещето на Северна Македония. В срещата си с премиера Християн Мицкоски и президента Гордана Силяновска-Давкова, председателят на Европейската комисия се сблъсква с правителство, което се опитва да преначертае правилата на играта в отношенията със София.
Премиерът Мицкоски залага на нова стратегия: той открито търси посредничеството на Брюксел и дори на НАТО в разговорите с България. Според него двустранните срещи досега са били лишени от съдържание, а присъствието на трета, обективна страна би гарантирало, че аргументите на двете страни ще бъдат чути без изкривявания. Това е ясен сигнал, че Скопие вече не вярва на традиционния формат на преговорите.
Въпреки тези опити за промяна на формата, фундаменталният проблем остава непроменен – конституционните корекции. Брюксел продължава да настоява за изпълнението на рамката от 2022 г., която изисква включването на българите в основния закон на страната. Докато правителството в Скопие търси допълнителни гаранции, европейските изисквания остават твърди, създавайки политически импас.
Страхът от изолация обаче засилва напрежението. Информацията, че Албания, Черна гора, Украйна и Молдова се движат по „бързата пътека“ към ЕС, поставя Северна Македония в неудобна позиция. Мицкоски подчертава, че е нелогично страната му да бъде оставена в „втора група“, след като е изпълнила значителна част от реформите и Плана за растеж.
Тази външната нестабилност се отразява и във вътрешната политика. Опозицията в лицето на СДСМ и „Алианс за албанците“ остро критикува подхода на правителството. Венко Филипче обвинява Мицкоски, че рискува бъдещето на следващите поколения, опитвайки се да заобиколи поетите ангажименти чрез въвеждането на посредници.
Сред малките, но важни победи в тази визита е фокусът върху инфраструктурата. Проектът за железопътния Коридор 8, финансиран от ЕС, остава един от малкото точки на съгласие, тъй като той обещава реално подобрение на транспортните връзки между България, Северна Македония и Албания, независимо от политическите спорове.