След маратонски дебати, продължили над три часа, българският парламент направи първа крачка към преобразяване на пазара на потребителски кредити. Законопроектът, внесен от Министерски съвет, беше приет на първо четене със 124 гласа „за“, 64 „против“ и 11 „въздържал се“, което ясно очертава дълбоките разделения и съмненията, които тегнат над тази така чувствителна тема.
Привържениците на законопроекта, в лицето на Константин Проданов от „Прогресивна България“, твърдят, че настоящият модел е компрометиран, създавайки благодатна почва за „сив сектор от реални лихвари“. Основната цел е ясна – да се сложи край на практиката за отпускане на бързи кредити в тъмната част на денонощието и да се въведе таван на разходите, който да предотврати абсурдни сценарии като връщане на 5000 евро за заем от 500. Обещанията са за затваряне на всяка дупка, която позволява на криминално проявени лица да тормозят обикновените хора.
От другата страна, опозицията не пести критики. Цончо Ганев от „Възраждане“ нарече законопроекта „тежък лобистки закон“, който обслужва „олигархичните фирми за бързи кредити“ и „хвърля хората на вълците“. Богдан Богданов от „Продължаваме промяната“ атакува управляващите за „трудната им аргументация“ и иронично заяви, че законът би спечелил златен медал в „олимпийска дисциплина за лобизъм“. Неговият основен довод е, че много хора прибягват до бързи кредити не за лукс, а за основни нужди като лекарства, храна и училищни пособия.
Какво всъщност предвиждат новите правила, които предстои да бъдат доизпипани между първо и второ четене? Законопроектът забранява непоискани кредити, включително предварително одобрени кредитни карти и едностранно увеличаване на лимити. Той ще обхване широк спектър от финансови продукти – от краткосрочни заеми и овърдрафти до схеми „купи сега, плати по-късно“. Кредиторите ще бъдат задължени да предлагат възможности за рефинансиране, отсрочване или промяна на договорните условия за изпаднали в затруднение потребители.
Освен това се въвеждат по-строги изисквания за оценка на кредитоспособността, за да се ограничи свръхзадлъжнялостта, и се поставя горна граница на общите разходи за определени краткосрочни кредити и заеми до три минимални работни заплати. Комисията за защита на потребителите ще поеме централна роля, като ще води регистри на кредиторите и посредниците, и ще предоставя съвети на хора, които срещат трудности при погасяването на задълженията си. Предстои да видим дали тези мерки ще донесат така необходимата защита на потребителите или ще отворят нова страница в сложната игра между финансовите интереси и обществения благоденствие.