В съвременния футбол ролята на треньора често се свежда до тактически схеми и резултати, но понякога фигурата на наставника придобива много по-дълбоко значение. Дарко Тасевски, който е част от екипа на Левски, направи интересна аналогия, сравнявайки старши треньора Хулио Веласкес с легендарния спартански щит.
В древността спартанците са вярвали, че щитът не е просто средство за индивидуална защита, а символ на общата сигурност на цялата армия. Според Тасевски, Веласкес изпълнява точно тази функция в клуба – той не мисли само за играчите на терена, а се превръща в закрилник за всички служители в структурата на отбора.
От обслужващия персонал до охраната, всеки в клуба се чувства защитен под ръководството на испанския специалист. Това поведение изгражда здравословна среда, в която никой не се чувства оставен на произвола на съдбата, когато нещата не вървят според очакванията.
Едно от най-силните качества на Веласкес, подчертани от неговия помощник, е поемането на отговорност. Треньорът никога не прехвърля вината върху футболистите след неуспехи, нито използва оправдания от типа „играчите не изпълниха указанията ми“.
Тази лоялност към екипа превръща Веласкес в лидер, който печели уважението не само с професионалните си умения, но и с човешкото си отношение. В свят, в който вината често се търси в другите, подобен подход в Левски се оказва ключов за сплотяването на колектива.