Нова кампания за събиране на средства стартира „Зелено движение“, този път с цел осигуряване на правна защита за Борислав Сандов. Поводът е делото, известно като „Петрохан“, в което бившият министър на околната среда и водите е привлячен като обвиняем за длъжностно престъпление.
В центъра на правния спор е рамково споразумение от 2022 г., подписано между министерството и неправителствената организация „Национална агенция за контрол на защитените територии“. Ситуацията е допълнително объркана от твърденията на самия Сандов, който заявява, че не е бил информиран за обвиненията и никой от прокуратурата не се е свързал с него.
Тази тактика за набиране на средства от обществеността не е нова в българската политическа сцена, като напомня за подобни действия от страна на ПП-ДБ при защитата на Благомир Коцев. Въпросът обаче остава дали в случая със „Зелените“ става въпрос за действителен финансов дефицит.
Критичният поглед върху ситуацията се засилва, когато се разгледат мащабите на финансирането, което през годините е получавала мрежата от екологични организации, свързани със зелени активисти. Данни сочат, че до 2016 г. структури като „Зелени Балкани“, БДЗП, WWF и фондация „Биоразнообразие“ са управлявали над 56 млн. лева от държавни и европейски средства.
Списъкът с проекти е впечатляващ: от 7,8 млн. лева за опазване на царския орел и 7,5 млн. лева за инициативи на „Зелени Балкани“, до 5,5 млн. лева за защита на червеногушата гъска. Тези огромни суми са били насочени към образователни дейности, изграждане на местообитания и мониторинг на редки видове животни.
На този фон се появява парадоксът: как организация с такава финансова обкръжност в своята екосистема изпада в ситуация, в която трябва да търси дарения за адвокатски хонорари, които вероятно се равняват на няколко хиляди евро? Остава отвореният въпрос дали кампанията е опит за реално събиране на пари или стратегически ход за предизвикване на обществено съчувствие чрез имиджа на „финансово неосигурени“ борци за природата.