В един акт, който мнозина описват като предрешен, управляващата партия „Единна Русия“ на президента Владимир Путин затвърди своето господство в руския парламент, Държавната дума. Последните избори, които самият Путин определи като тест за народната подкрепа за продължаващия конфликт в Украйна, завършиха с резултат, който не остави място за изненади, но породи силни международни реакции.
След преброяване на над 95% от гласовете, Централната избирателна комисия обяви, че „Единна Русия“ е спечелила внушителните 57,83% от вота. Този резултат представлява значително увеличение спрямо 49,8% от предишните избори през 2021 г. и осигурява на партията рекордните 355 места в 450-членната Дума. По този начин „Единна Русия“ запазва своето конституционно мнозинство, което ѝ позволява безпрепятствено да прокарва законодателни инициативи и да консолидира властта на Кремъл.
Докато в Москва празнуваха „победата“, европейските лидери не закъсняха с острите си оценки. Министър-председателят на Естония, Кая Калас, остро разкритикува руските парламентарни избори, наричайки ги „фалшифициране“ на демокрацията. В своя публикация тя подчерта, че резултатът никога не е бил под въпрос, а Кремъл е заглушил всякакво несъгласие, забранил е единствената регистрирана партия, която се противопоставя на войната в Украйна, и е изключил международните наблюдатели.
Според Калас, тези избори представляват „още един голям удар за руската демокрация“, като от нея е останала само „привидност“. Тя дори предложи налагането на санкции срещу лицата, допринесли за организирането на тези „фиктивни избори“ в окупираните украински територии, подчертавайки ангажимента на ЕС да осъди подобни действия. Припомняме, че Европейският съюз вече е наложил санкции на близо 3000 длъжностни лица и организации, включително президента Путин, заради агресията срещу Украйна.
Така, докато руският политически пейзаж изглежда все по-единeн под знака на „Единна Русия“, международната общност продължава да изразява дълбокото си безпокойство относно липсата на истинска демокрация и прозрачност в страната, особено в контекста на продължаващата война.