Много от нас се радват на цифрите в банковите си сметки, но реалността е, че инфлацията действа като невидим данък. За един човек с чист доход от 1000 евро, месечно се губят около 54 евро от покупателната способност. В годишен план това означава, че от общия доход от 12 000 евро, реално 648 евро просто изчезват заради поскъпването на живота с 5,4%.
За да се покрият само най-основните жизнени потребности като храна и битови услуги, един работещ днес се нуждае от минимум 1067 евро бруто. Важно е да се отбележи, че тази сума не включва никакви разходи за социален живот или почивки, а е просто прагът за оцеляване, който е нараснал с 6,1% за една година.
Въпреки че средната брутна заплата за първото тримесечие на 2026 г. е достигнала 1407 евро, което изглежда като сериозен скок от 12,7% спрямо предходната година, истината е по-сурова. След приспадане на инфлацията, реалният ръст на доходите е едва 8,3%, което оставя потребителите в усещане на стагнация.
Ситуацията е още по-критична за тези с минималното заплащане. С минимална заплата от 620 евро, един човек може да си позволи точно 10 малки потребителски кошници с базови стоки. За сравнение, в Хърватия с минимална заплата от 1050 евро, покупателната способност е почти двойно по-висока, позволявайки закупуването на близо 20 такива кошници.
Основните двигатели на това поскъпване са външните фактори, като напрежението в Близкия изток, което повишава цените на горивата и автоматично вдига цените на храните в магазините. За да се излезе от този омагьосан кръг, ръстът на заплатите трябва да бъде значително по-висок от инфлационния, иначе просто поддържаме нива на бедност, вместо да се движим напред.