Замислете се за сумата от 23,6 трилиона долара. Това не е просто абстрактно число, а прогнозната цена, която САЩ и Европа трябва да заплатят до 2050 г., за да се освободят от икономическата зависимост от Китай в критичните сектори. Докато Вашингтон изглежда готов да поеме лъвския дял от тази финансова тежест, за европейския континент тази амбиция се превръща в истински стратегически и бюджетен кошмар.
Един от първите опити за финансиране е чрез разширяване на собствените ресурси на ЕС, включително нови мита върху евтини стоки от платформи като Temu и AliExpress. Въпреки че това е директен удар по китайските гиганти, тези мерки са само капка в морето. В крайна сметка цената ще бъде прехвърлена върху крайните потребители, а очакваните приходи няма да покрият дори малка част от необходимите инвестиции за технологично отделяне.
Вътрешните раздори в ЕС допълнително усложняват ситуацията. Сблъсъкът между „пестеливите“ страни на Севера, водени от Германия, и коалицията от Юга и Изтока, която се бори за регионално развитие, прави всяко решение за увеличаване на националните вноски почти невъзможно. По-богатите държави не желаят да субсидират чужди амбиции, което поставя идеята за общ технологичен суверенитет под знак въпроса.
Брюксел разглежда и по-рисковани варианти, като привличането на капитали от пенсионни и осигурителни фондове. Идеята е да се насочат трилиони евро от спестяванията на гражданите към дългосрочни инфраструктурни проекти. Това обаче е опасен залог, тъй като инвестирането в изграждане на производствени вериги от нулата е бавен процес с несигурна възвръщаемост, което може да застраши бъдещето на европейските пенсионери.
Най-вероятният, но и най-болезненият сценарий в момента е простото преразпределение на средствата. Брюксел вече започва да съкращава кохезионните фондове, които подпомагат по-бедните региони, за да увеличи финансирането за отбрана, космос и енергетика. Това означава, че солидарността, върху която е изграден проектът за европейска интеграция, се жертва в името на геополитическото оцеляване.
В крайна сметка, пълното икономическо отделяне от Пекин остава утопия. С оглед на огромния обем на китайския внос, Европа вероятно ще се ограничи до целенасочена защита на няколко критични ниши като полупроводниците, батериите и редкоземните метали, оставяйки останалите грандиозни планове само като красиви цифри в консултантски доклади.