Премахване на преференциалните ДДС ставки за някои бизнеси, свиване на държавната администрация и подобряване капиталовата програма на страната. Това са част от мерките, които Институтът за пазарна икономика (ИПИ) предложи в понеделник, които да залегнат в очаквания Законопроект за държавния бюджет за 2025 г., за да се справи правителството с нарастващите разходи и дефицит.
От Института обърнаха внимание, че в последните години състоянието на приходите в бюджета е сравнително стабилно и се запазва на нива от 37 – 38% от БВП.
Вижда се, че консолидираните приходи в бюджета са около 38% от БВП и това е устойчиво в последните две десетилетия“, коментира Петър Ганев, старши изследовател в ИПИ.
Единственото изключение е по време на глобалната финансова криза от началото на века, „когато имаше сериозен ефект по приходната част“.
„Дефицитът след пандемията не е заради срив в приходите или заради лошото им изпълнение, а заради промяната в разходната част на бюджета“, допълни Ганев.
Изводът на Института е, че проблемът с дефицита е „вследствие на увеличението на разходите“. Всъщност след пандемията публичните разходи нарастват „чувствително“ и докато в периода 2005 – 2019 г. те са на нива до 37% от БВП, от 2020 г. насам те вече преминават границата от 40% от БВП.
Много често има мнения, че сме на балансиран бюджет, а прегледът показва, че по-често сме на дефицит – в 11 от последните 20 години има бюджетен дефицит“, каза Ганев.
Според разчетите на ИПИ след пандемията е регистрирано най-високото ниво на дефицит, като за периода 2020 – 2024 г. той е над 3 на сто от БВП и достига 3.1%. Economic.bg достигна до същото заключение преди седмици, след справка в данните на Българска народна банка (БНБ), която потвърди, че държавният бюджет върви към най-лошата си година от много време насам.
Проблемът с хората
Според ИПИ фокусът сега трябва да се постави върху овладяването на дефицита и предприемането на реформи във връзка с публичните финанси.
Както и при представянето си на алтернативен бюджет 2024 г., така и тази година ИПИ изтъкна свиването на държавната администрация като мярка, която би облекчила натиска върху държавната сметка.
Защо ни е толкова голяма публичният сектор? Броят на заетите в обществения сектор само за последните години се е увеличил с близо 16 000 души“, каза Лъчезар Богданов, старши икономист в ИПИ.
За същото време населението в работоспособна възраст се свива с над 300 000 души, а от последното преброяване – с милион души. „Трябват ли ни толкова хора да обслужват все по-малко население?“, запита се Богданов.
Отделно, обещаните увеличения на заплатите през 2025 г. ще „натежат“ с около 4 млрд. лв. на хазната: за увеличението на възнагражденията в Министерство на вътрешните работи (МВР) догодина ще отидат 1.2 млрд. лв., за това на отбраната – до 600 млн. лв., а заради финансирането на висшето образование се предвиждат средства в размер на близо 2 млрд. лв.
Затова и от ИПИ апелираха за „охлаждане“ на обещанията. „Може да има разговор за увеличение на разходите за персонал, но с една инфлация от 1-2%, това означава 6-7% ръст на разходите“, обясни Богданов, като добави, че дори някъде да се даде повече, то първо трябва да се намери отговор откъде ще се вземе.
Данъчната база трябва да е широка, но с ниски ставки
Колкото до данъците, трябва да има „ниски данъчни размери, но широка данъчна база“.
Това означава премахване на преференции и привилегии, на „дупчиците“ в данъчната система, и по-висока събираемост“, обясни Богданов.
Специално внимание той обърна и на социалните програми, като ги определи като „широкодостъпни, които разхвърлят малко пари на много хора“.
660 000 души у нас получават подкрепа от държавата по ТЕЛК решения, или „това е всеки пети човек в активна възраст“, каза Богданов.
Както и други икономисти са споменавали, липсата на инвестиции у нас подкопава ръста на икономиката, а оттам и възможните аргументи за увеличаване на заплатите в държавния сектор.
„България, спрямо страните от региона, има под 20% капиталообразуване. Това е системен проблем, не е само от последните две години и малко инвестираме – около 4% от БВП, което много под средното за Централна и Източна Европа“, каза Богданов.
Общото заключение на икономистите, присъстващи на дискусията, бе, че липсата на „котва“, или по-точно на философия за публичните ни финанси след пандемията, както и на добър макроикономически дебат, заедно със силното застъпване на корпоративни интереси „спъват“ стабилизирането на държавния бюджет, водейки ни до все по-големи дефицити и проблеми.
Източник: https://economic.bg