На 17 септември 1939 година историята на Европа се променя завинаги, когато съветските войски пресичат полската граница. Това не е просто военна операция, а вероломен удар в гърба на една държава, която вече се бори за оцеляването си срещу нацистка Германия. За поляците този ден бележи края на тяхната изстрадана независимост, възстановена едва две десетилетия по-рано след век и половина чуждо потисничество.
Подялбата на Полша между Хитлер и Сталин не е случаен акт на агресия, а внимателно планирано заличаване на една суверенна нация. Докато Версайската система се разпада под тежестта на германския реваншизъм, Кремъл вижда възможност за експанзия на запад. Така двата тоталитарни режима си подават ръка, за да разкъсат територията на своя съсед и да наложат режим на безмилостен терор.
Стратегията на окупаторите е била пределно ясна: да се обезглави полската нация чрез физическото унищожение на нейния интелектуален и духовен елит. Символите на това зверство остават Катинската гора, където хиляди полски офицери и интелектуалци са разстреляни от съветските служби, и лагерът Аушвиц, създаден първоначално от нацистите за изтребление на полската интелигенция.
Трагедията обхваща стотици хиляди семейства, които са изпратени в концентрационни лагери или депортирани в далечните степи на Казахстан и Сибир. Въпреки мащабите на тази катастрофа, която оставя дълбоки белези в националната памет, полският дух се оказва по-силен от оковите на окупацията.
Години по-късно именно този несломим стремеж към свобода ще роди движението Солидарност и ще излъчи фигури като папа Йоан-Павел II. Тези събития не само възстановиха полската държавност, но и се превърнаха в катализатор за разпадането на комунистическия блок в Източна Европа, доказвайки, че идеите за свобода не могат да бъдат разстреляни в гората или задушени зад телени огради.