На 1 октомври, точно в 18:00 часа, вратите на галерията на Съюза на българските художници на ул. „Шипка“ 6 ще се отворят за едно събитие, което не просто отбелязва юбилей, а разказва история. Историята на Дора Кънчева – една от най-ярките и емоционални фигури в българското изобразително изкуство от втората половина на XX век, чиито цветове продължават да говорят и днес, сто години след нейното рождение.
Родена през 1926 г. в Стара Загора, Дора Кънчева носи изкуството в кръвта си – баща ѝ, Ганю Койчев, е възпитаник на проф. Иван Мърквичка. Не е изненадващо, че и тя поема по този път, учейки живопис при легендарния проф. Дечко Узунов в Художествената академия в София. Именно от него тя наследява несломимата вяра в силата на цвета и свободата да следва собствения си, неподправен усет.
Нейният живописен маниер е дълбоко повлиян и от приятелството ѝ с други две забележителни художнички – Славка Денева и Лика Янко. Заедно те търсят нови хоризонти в пейзажа, излизайки извън традиционните рамки и превръщайки цвета в основен разказвач. В нейните платна реалното често се преплита с въображаемото, а формата се освобождава, за да даде пълна власт на багрите, които носят настроение и дълбок смисъл.
През четката ѝ оживяват пейзажи от Балчик, Мелник, Арбанаси, Пловдив, Созопол, Родопите и стара София. Стари къщи, църкви и манастири, самотни дървета, човешки фигури, натюрморти и почти приказни композиции – всички те са част от един разпознаваем свят. Свят, в който цветът е ту ярък и експресивен, ту тих и хармоничен, винаги отразяващ усещането, а не буквалната натура.
Ретроспективната изложба „Дора Кънчева (1926-2013). Тихият говор на цветовете“, курирана от Аделина Филева и Марин Добрев, представя над 110 произведения. Това е едно пътешествие през целия ѝ дълъг творчески път – от ранните, по-ясно изградени пейзажи до зрялата ѝ, свободна и на моменти почти абстрактна живопис. Експозицията е уникална възможност да се види развитието на една художничка, която рисува с необикновена жизненост почти до края на живота си, възприемайки всеки ден пред статива като празник.
Значителна част от показаните творби идват от фондовете на Софийската градска художествена галерия, Националната галерия, както и от галериите в Казанлък и Пловдив, но също така и от частни колекции, много от които се показват пред публика за първи път. Това прави изложбата не просто почит към една годишнина, а преоткриване на Дора Кънчева и нейното безспорно място в съкровищницата на българското изкуство. Нейната свобода, любопитство и радост към света остават определящи за цялото ѝ творчество и вдъхновяват поколения напред.
