Политическото напрежение в България отново се фокусира върху темата за медийната независимост и влиянието на скритите интереси. В центъра на спора е Румен Радев, чиито изказвания за „завладяването“ на медиите от олигарси предизвикаха остра реакция от страна на Ивайло Мирчев. Депутатът от „Демократична България“ поставя един фундаментален въпрос: къде са доказателствата и кои точно са тези лица, които диктуват редакционната политика в страната?
Конфликтът е подплатен от думите на вицепремиера Иво Христов, който направи разлика между БНР и БНТ, определяйки националната телевизия като устояла на олигархите. Този подход обаче бе определен като недопустим от Съвета за електронни медии. Според Мирчев, вместо конкретни факти, от страна на изпълнителната власт се чуват общи фрази, които служат за прикриване на липсата на реална медийна независимост.
Освен медийната война, сериозен акцент в критиките на Мирчев е и опитът на Радев да отклони вниманието от опасни обществени явления. Става въпрос за неонацистките прояви, които според опозицията се използват като политически инструмент, за да се избегне отговор на въпроса какво са знаели държавните институции за радикализираните младежи и защо не са предприети навременни мерки.
В тази връзка „Демократична България“ настоява за пълна прозрачност и провеждането на изслушвания в Народното събрание с вътрешния министър Иван Демерджиев и шефа на ДАНС Пламен Тончев. Целта е да се разбере кога МВР е получило първите сигнали за конкретни лица и какви действия са предприети след предходни нападения над чужди граждани.
Въпросите, които остават без отговор, са критични: разполага ли ДАНС с информация за радикални мрежи сред непълнолетни и има ли чуждо финансиране зад тези структури? За Мирчев е недопустимо държавният глава да рецитира готови текстове, докато страната се нуждае от факти за това кой е следил, кой е реагирал и кой е допуснал ескалацията на насилието.