Кремъл превключва на режим „икономическа предпазливост“, залагайки на консервативни прогнози в новия тригодишен бюджетен план. Вместо да гони високи темпове на експанзия, Москва се подготвя за период на умерен растеж, като очакванията за 2026 г. са закотвени около скромния 1%. Тази стратегия цели да осигури стабилност на публичните финанси в условията на несигурна международна обстановка и продължаващ санкционен натиск.
Ключов стълб в бюджетната рамка е цената на петрола, която е фиксирана на 50 долара за барел за 2027 г. Това решение се тълкува като опит за създаване на значителен буфер срещу пазарни колебания. Подобна ниска база позволява на държавната хазна да остане балансирана дори при спад в котировките, а всеки долар над тази граница ще попълва Фонда за национално благосъстояние. На този фон прогнозираният бюджетен дефицит от 2% изглежда управляем и предвидим.
Въпреки забавянето на икономическата динамика, вътрешният пазар показва признаци на устойчивост. Инфлацията вече е под 6,2%, което се отчита като резултат от строгата политика на Централната банка. Пазарът на труда обаче остава изключително „напечен“ – исторически ниската безработица от 2,3% принуждава работодателите да вдигат заплатите, които в реално изражение са нараснали с над 6%. Това поддържа потребителското търсене живо, въпреки по-слабия общ растеж.
Интересна тенденция се наблюдава в структурата на държавните приходи. За първите осем месеца на годината постъпленията извън нефтено-газовия сектор са скочили с цели 18%. Това дава на правителството по-голяма свобода при планирането на социалните разходи и инвестициите в отбрана и сигурност. През август бюджетът дори е отчел излишък от над 600 милиарда рубли, което е глътка въздух за финансовото министерство.
Наред с макроикономическите параметри, руската държава продължава да затяга хватката си над активите на западни компании, които все още оперират в страната. Последният пример е поставянето на местните подразделения на гиганти като Auchan и Nestlé под временно управление. Тази стъпка потвърждава курса към „русификация“ на ключови икономически сегменти и използването на чуждите активи като инструмент в по-широкото геополитическо противопоставяне.