Вместо да създава нови литературни светове, Милен Русков изглежда е открил своето ново призвание в социалните мрежи. Авторът на „Възвишение“ и „Чамкория“ заменя тишината на писателския кабинет с шума на Фейсбук, където в последните дни разгръща истинска офанзива срещу софийската градска общност.
Фокусът на неговия гняв са привържениците на ПП и ДБ, които той определя като „посткомунистически паплачи“. С необичайна за литературен творец грубост, Русков ги обвинява в лицемерство, крадба и липса на интелект, твърдейки, че те са наследници на най-мръсните комунистически натрапници.
Писателят изгражда своя аргумент върху историческа теза, според която т.нар. „жълтопаветници“ са се настанили в центъра на София, отнемайки имотите на старата буржоазия. Според него тези хора са амбициозни провинциалисти, които са успели в живота по комунистически линии и са морално възмутителни.
Нападенията стават още по-лични, когато Русков насочва вниманието си към конкретни фигури като Гого Лозанов и Иван Кръстев. Той не пести епитети, заявявайки, че те са остаряли и глупави, дори опитвайки се да създаде собствена „единица за тъпотия“, базирана на имената им.
Иронията на ситуацията е пълна. Докато Русков атакува градската интелигенция, се подготвя премиерата на филм по неговия роман „Чамкория“, режисиран от Виктор Божинов. В екипа на продукцията работят точно тези хора, срещу които той излива своя гняв.
Всичко това се случва на фона на една тъжна истина за всеки истински читател – Милен Русков не е публикувал нова книга от почти десет години. Изглежда, че в момента гневните постове са единственият начин, по който писателят поддържа вниманието към себе си и творчеството си.