Българското телевизионно пространство е обект на остри критики от страна на гражданското общество, което настоява за реално разнообразие от гледни точки. В центъра на това недоволство стои инициатива, подета от общественичката Татяна Кристи, която чрез петиция призовава големите национални медии – БНТ, bTV и Нова телевизия – да отворят вратите си за утвърдени анализатори и обществени фигури, които рядко получават трибуна.
Аргументите на инициаторите се коренят в усещането за затворена среда, доминирана от едни и същи лица в продължение на десетилетия. Според текста на петицията, липсата на плурализъм и наличието на контролиран медиен климат възпрепятстват обективното информиране на гражданите. Авторите подчертават, че много от личностите, които притежават значително влияние в социалните мрежи и се ползват с доверие, остават изолирани от най-гледаните телевизионни формати.
Инициативата не е просто списък с имена, а апел към спазване на Закона за радиото и телевизията, по-конкретно чл. 25, който изрично изисква дебатите по обществено значими теми да включват широк спектър от мнения. Позицията на организаторите е, че сегашното статукво създава изкривено усещане за обществените нагласи, тъй като се чуват предимно гласовете на „удобни“ за определени кръгове говорители.
Критериите, по които са подбрани предложените за ефирно присъствие личности, са строго дефинирани: те не трябва да бъдат действащи политици или обвързани с партийни структури, трябва да живеят в България и да имат доказана аудитория. Сред имената, които се открояват в списъка, са журналисти като Иво Инджев, историци като Емил Джасим и Александър Стоянов, икономисти като Евгени Кънев, както и експерти като Илиян Василев и Арман Бабикян.
В списъка фигурират още редица изявени интелектуалци и анализатори, включително проф. Калин Янакиев, проф. Евгений Дайнов, доц. Георги Лозанов, Радослав Бимбалов, Весислава Танчева, Димитър Стоянов, Руслан Трад и Мими Шишкова. Целта е тези хора да бъдат включвани по-често в дебатни предавания, осигурявайки необходимия интелектуален сблъсък на идеи, който в момента липсва.
Дали големите телевизии ще се вслушат в този граждански глас, остава отворен въпрос. Факт е обаче, че натискът за прозрачност и медиен плурализъм става все по-видим, поставяйки на дневен ред необходимостта от сериозна реформа в начина, по който се подбират гостите в националния ефир.