Опитът на партия „Възраждане“ да реши хроничния кадрови дефицит в здравеопазването чрез радикално повишаване на заплатите се сблъска с „бетонната стена“ на държавната администрация. Парламентарната комисия по труда отхвърли законопроекта още на първо четене, оставяйки медицинското съсловие без новите, обещани финансови стимули.
Идеята на вносителите беше амбициозна: да се сложи край на ниските възнаграждения, които карат младите лекари и сестри да напускат страната. Предложението предвиждаше лекарите без специалност да получават 150% от средната брутна работна заплата, а медицинските сестри и акушерките – 140%. Към това се добавиха и искания за по-добро заплащане на нощните смени и допълнителната квалификация.
Въпреки че Министерство на здравеопазването заяви принципно съгласие с целите, проектът бе разбит от липсата на конкретни сметки. И финансовото, и здравното министерство посочиха, че няма посочен източник на средства, нито сериозен финансов анализ, който да обоснове тези разходи. От страна на Министерство на труда пък подчертаха, че сегашните закони вече позволяват договарянето на по-високи заплати, а новите проверки от „Главна инспекция по труда“ биха създали правен хаос.
Един от най-критичните аргументи срещу еднообразното повишаване на заплатите дойде от депутата Георги Петров. Той предупреди, че обвързването на възнагражденията с проценти от средната заплата може да бъде фатално за малките общински болници. Докато за София тези суми може да са недостатъчни, за провинцията те биха били непосилни, което само би ускорило бягството на кадрите към големите градове.
В основата на проблема остава въпросът за разпределението на ресурсите. Според някои анализатори в системата има достатъчно пари, но те се губят поради злоупотреби и лошо управление. Така, вместо реална реформа, остават само политически предложения, които се разпадат при първия сблъсък с финансовата реалност.