Дълго време сме приемали за даденост, че Земята винаги е била „Синята планета“. Гледайки необятните океани, е трудно да си представим, че в самото си начало нашият дом може да е бил напълно лишен от живителната влага. Нова и провокативна научна теория обаче преобръща представите ни за това как се е появила водата на повърхността.
Изследователи от Университета на Ню Мексико излизат с хипотеза, която оспорва традиционните вярвания за външния произход на водата. Докато досега се смяташе, че комети и астероиди са „доставили“ лед и течности по време на масирани бомбардировки от космоса, учените сега предполагат, че Земята може да е била абсолютно суха при своето формиране.
Вместо да чака помощ от далечния космос, нашата планета вероятно е извлякла ресурсите си отвътре. Според експертите, огромните количества вода, които днес изпълват океанските басейни, може да са се образували директно от химичните и физичните процеси в самите скални масиви, изграждащи младата Земя.
Този нов поглед върху геоложката история предполага, че минералите в земните недра са действали като своеобразен склад. При определени условия и екстремно налягане, тези скални ресурси са започнали да отделят съставките, необходими за създаването на вода, превръщайки пустинния пейзаж в свят, способен да поддържа живот.
Ако тази теория се докаже, тя би променила фундаментално начина, по който търсим обитаеми планети в други звездни системи. Това би означавало, че водата не е случаен дар от преминаващи небесни тела, а естествен резултат от еволюцията на скалистите планети, стига те да притежават правилния състав в недрата си.