Техеран изпрати ултиматум, който поставя световната икономика в риск: ако Иран бъде блокиран от износа на петрол, никой друг в региона няма да може да продава „черното злато“. Мохамад Багер Галибаф, водещ преговарящ на Ислямската република, заявява категорично, че сигурността на региона е неделима и че всяка инфраструктура остава уязвима, докато сигурността на Иран не бъде гарантирана.
Централната точка на този конфликт остава Ормузкият проток. За Техеран единственият път към стабилност е пълното изтегляне на американските сили от района. В отговор на това, Вашингтон, в лицето на Доналд Тръмп, заложи на стратегията на „хирургическите удари“, заплашвайки с унищожаване на критична иранска инфраструктура, като мостове и електроцентрали, при всяка атака срещу търговски кораби.
Напрежението обаче вече е излязло извън границите на двете суперсили. Йордания се превърна в щит, прехващайки множество ирански ракети и дронове, докато Кувейт стана директна мишена. Ирански сили твърдят, че са унищожили американски системи за противовъздушна отбрана „Пейтриът“ и THAAD, както и логистични складове за боепримуни в кувейтски бази като „Доха“ и „Али ас Салем“.
От своя страна САЩ не остават пасивни. Централното командване (СЕНТКОМ) докладва за серия от масирани въздушни удари, продължили 12 последователни нощи. Целите са внимателно подбрани – от морски способности и складове за дронове до системи за наблюдение на брега. Паралелно с това, американският флот е установил строга блокада на иранските пристанища, неутрализирайки и връщайки търговски плавателни съдове.
Военните действия се разгърнаха и в дълбочината на иранска територия, където ракети поразиха обекти близо до градовете Ахваз, Рамшир и Андимешк, както и военни съоръжения в Бушехр. Техеран обаче остава непоколебим в позицията си, че нападенията срещу съюзниците на САЩ в региона ще продължат, докато американската агресия срещу Иран не спре.