България стъпва на нов път в укрепването на своята въздушна сигурност, разчитайки на стратегическото партньорство с НАТО. В момента страната очаква конкретни отговори относно усилването на възможностите за наблюдение и патрулиране, след изпращането на официални запитвания през август и октомври. Макар сегашната изтребителна авиация и зенитно-ракетните комплекси да са остарели, те продължават да пазят небето, докато се очаква пристигането на съюзнически сили и модерни системи.
Напрежението в Черноморието става все по-осезаемо, особено с нарастващата активност на безпилотните летателни апарати. Примерите от Румъния, където вече са свалени три дрона, показват сериозността на ситуацията. България залага на внимателна идентификация на заплахите, като се вземе предвид времето, необходимо за технологично доказване на произхода на подобни обекти, подобно на случая в Германия, където анализът е отнел почти месец.
Дипломацията остава ключов инструмент в борбата за сигурността в териториалните води и икономическата зона. Предстоят тристранни разговори с Румъния и Турция, с цел координиране на действията срещу хибридните заплахи. Паралелно с това, София се стреми да се включи в специализираната програма на НАТО за защита от дронове, за да запълни критичните пропуски в отбраната.
Пътят към модернизацията обаче не е без препятствия. Забавянето в закупуването на 3D радари поради предишни административни пропуски означава, че първата такава система ще бъде налична едва през 2028 г. Това подчерква нуждата от по-бързи процеси при обновяването на военното оборудване, включително внедряването на антидрон системи с кинетично въздействие.
По отношение на човешкия ресурс, държавата изключва възможността за връщане на наборната служба в близко бъдеще, тъй като тя е финансово непосилна. Фокусът се измества към Доброволния резерв и промени в законодателството, които ще бъдат обсъдени публично през декември. В бюджета за отбрана са заложени 2,33% от БВП, като се надяват на увеличение на заплатите за военните от следващата година.