Историята на Васил Михайлов е стряскащ пример за това какво се случва, когато спортната дисциплина бъде заменена от криминален насилствен стремеж. Бившият национален състезател по таекуондо и шампион по кикбокс, вместо да вдъхновява младите, се превърна в кошмар за жителите на Перник, нанасяйки тежки телесни повреди и сеейки страх в общността.
Най-шокиращият елемент в този случай е пълното пренебрегване на правосъдието. Въпреки присъдата от четири години затвор, Михайлов е пуснат под питко с мярка „подписка“, което се оказва фактически „зелена светлина“ за нови престъпления. В рамките на броени седмици той преминава от опит за изнудване в автосервиз до отвличането на Павел Павлов, демонстрирайки пълно безразличие към закона.
Зад тези действия, според представител на потърпевшите, е стоял т.нар. „полицейски чадър“. Влиянието на бащата на обвиняемия – бивш заместник окръжен прокурор – създава ситуация, в която законът изглежда избирателен. Това принуди всички прокурори в Перник да се отведат, а разследването да бъде прехвърлено в София, за да се избегне конфликт на интереси.
Гражданското общество в Перник не остана равнодушно. Масовите протести бяха единственият начин гласът на пострадалите да бъде чут, след като серия от нападения, включително счупена челюст на футболен треньор, разтърси града. Обвиненията срещу Михайлов са множествони и тежки – от хулиганство и физически нападения до закаци за убийство, насочени дори към бившата му приятелка.
Краят на бегството на „прокурорското синче“ дойде след нападение върху служител на ГДБОП. Въпреки опитите за криене в местни хотели чрез задните входове и помощта на съучастници, полицията най-накрая успя да локализира и задържи лицата, замесени в тези зверства.