Реалността за европейската отбрана днес е тревожна. Военните стратези, свързани с НАТО, отправят сериозен сигнал: в случай на директен сблъсък с Русия, Старият континент вероятно няма да издържи на продължителна война на изтощение. Основният проблем се крие в критичния недостиг на бойна готовност, който прави Европа уязвима в дългосрочен план.
Но истинската битка се води на друго ниво – в сферата на така наречената „хибридна война“. Анализите сочат, че Москва вече постига успехи в този невидим конфликт, като методично отслабва вътрешната стабилност на европейските общества. Това, от своя страна, директно подкопава стратегическото планиране на НАТО и ограничава възможностите за ефективен отговор.
Политическият пейзаж в Европа също adding към нестабилността. Рязкото набиране на популярност на десните партии в ключови държави поставя под въпрос създаването на координираща група от пет водещи нации (Е5), включително Великобритания. Този проект е жизненоважен, особено в контекста на очакваното намаляване на американския ангажимент за конвенционалната защита на Европа.
Един от най-големите провали обаче е в комуникацията с гражданите. Високопоставени политици признават, че обществото е било лошо информирано за мащабите на хибридните заплахи. Това създава политически патова ситуация, в която правителствата трудно могат да убедят избирателите да приемат съкращаване на социалните разходи в името на по-силна армия.
Москва умело използва тези пукнатини, като експлоатира страховете и недоволството както в левия, така и в десния спектър. Този подход засилва популистките настроения, което е особено осезаемо в държави като Полша, Франция и Италия. В крайна сметка, рискът е Европа да загуби хибридната война още преди да е започнал истински военен конфликт.