В някои от най-силните филми на Никита Михалков лятото изглежда безкрайно, музиката идва сякаш от съседната стая, а зад привидното спокойствие вече се усеща беда. Точно такъв е светът на режисьора – едновременно красив, литературен и тревожен. На 21 октомври Михалков навършва 81 години, а името му остава свързано с филми, които преминават отвъд съветското и руското кино.
Роден е през 1945 г. в Москва в семейство на писатели и творци. Започва да играе като актьор още на 14 години, а по-късно учи режисура във ВГИК в класа на Михаил Ром. Първият му пълнометражен филм е „Свой сред чужди, чужой сред свои“ от 1974 г. – приключенска история, която съчетава чертите на уестърна с мотиви от руската революционна митология.
От Чехов и Обломов до „Очи черни“
Михалков бързо изгражда почерк, в който литературната основа не потиска киното, а му дава допълнителна дълбочина. „Незавършена пиеса за механично пиано“ от 1977 г. е свободна адаптация по ранни текстове на Антон Чехов. Историята за хора, които усещат, че животът им се изплъзва, носи на режисьора международно признание.
Две години по-късно идва „Няколко дни от живота на И. И. Обломов“ – екранизация по романа на Иван Гончаров. Филмът превръща бездействието, умората и неспособността за промяна в драматичен материал. През 1987 г. Михалков снима „Очи черни“ с Марчело Мастрояни. Актьорът изпълнява ролята на руски дворянин, който си спомня за любовта и младостта, и получава наградата за най-добър актьор в Кан.
„Урга“ и пътят към „Оскар“
„Урга – територия на любовта“ от 1991 г. разказва за приятелството между руски шофьор и монголски овчар в степите край границата между Русия и Китай. Филмът печели „Златен лъв“ във Венеция и е номиниран за „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм. В него Михалков търси не толкова сблъсъка между цивилизации, колкото общия човешки език зад различните навици, вяра и начин на живот.
Най-големият му международен успех идва с „Изпепелени от слънцето“ от 1994 г. Михалков е режисьор, сценарист, продуцент и изпълнител на главната роля на полковник Сергей Котов. Филмът започва като идиличен разказ за семейство през един летен ден, но постепенно се превръща в драма за страха и политическото насилие по време на сталинските репресии.
„Болшевиките създадоха свое слънце, а после бяха изгорени от него“, казва Михалков пред „Лос Анджелис Таймс“.
Филмът печели Голямата награда на журито в Кан през 1994 г., а година по-късно получава „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм. Тази двойна победа превръща Михалков в един от най-разпознаваемите режисьори на руското кино в света.
Филмите, които остават
Сред по-късните му мащабни проекти е „Сибирският бръснар“ от 1998 г. – историческа мелодрама за любов, чест и имперска Русия. Но най-силно продължават да звучат филмите, в които голямата история влиза в дома, в семейството и в личния избор.
Затова филмографията на Никита Михалков може да бъде гледана и като хроника на променяща се Русия – през Чехов, Обломов, монголската степ, дворянската носталгия и страха от репресиите. А ако трябва да се започне с три заглавия, това са „Очи черни“, „Урга – територия на любовта“ и „Изпепелени от слънцето“.
Източници: latimes.com, theguardian.com