Руският шансон загуби един от своите най-разпознаваеми гласове. Михаил Гулко, чието изпълнение на „Поручик Голицин“ се превърна в истински символ на жанра, остави след себе си богата музикална история, която ще продължи да вълнува поколения слушатели.
Животът на Гулко не следва стандартния път на една звезда. Преди да покори сцените, той е минен инженер с политехническо образование. Дори в суровите условия на Камчатка, където работи, страстта му към музиката не угасва, което го води към диригентството и ръководенето на музикални ансамбли.
Големият обрат в съдбата му настъпва през 1980 година, когато емигрира в САЩ. В Ню Йорк той не просто намира нов дом, но и затвърждава кариерата си с албуми като „Синьото небе на Русия“, превръщайки се в глас на емиграцията и носталгията.
Въпреки десетилетията в Америка, връзката му с родината остава непокътната. От началото на 90-те години той редовно се завръща в Русия с концерти, а признанието идва под формата на титлата „Академик на шансона“ през 2002 г. и наградата „Шансон на годината“ няколко години по-късно.
Михаил Гулко си отиде на 95 години в Ню Йорк, оставяйки след себе си репертоар, включващ хитове като „Окурочек“, „Белая берёза“ и „Колима“. Колегите му го помнят като човек, който, макар и далеч от родното си място, винаги е останал руснак по душа.