Времената на гръмките обещания за превземане на украинската столица за броени часове изглеждат все по-далечен спомен в коридорите на руската държавна пропаганда. Маргарита Симонян, едно от най-разпознаваемите лица на Кремъл, изненада аудиторията с необичайно скептичен тон относно бъдещия контрол над Киев. В скорошно телевизионно участие тя призна, че вече не е толкова убедена в крайния успех по отношение на главния град на Украйна.
По време на разговор в ефир, Симонян сподели своите съмнения, които рязко контрастират с предишните ѝ позиции. Докато в началото на инвазията тя описваше навлизането на руските войски като „репетиция за парад“ в Киев, днес тя се задоволява с пожелателни, но несигурни изказвания. „Не мисля, но знае ли човек. Би било чудесно“, коментира тя пред украинския политолог Василий Вакаров, оставяйки въпроса за бъдещето на града в сферата на несигурността.
Този психологически завой е особено ярък, ако се върнем назад към април 2021 година. Тогава, в предаването на Владимир Соловьов, Симонян беше категорична, че Русия би победила Украйна в „гореща война“ само за два дни. Тази самоувереност, която бе водеща линия в началото на конфликта, сега изглежда заменена от по-трезва, макар и все още пропагандна оценка на реалността на фронта.
В дискусията беше засегната и темата за вътрешните нагласи сред руския елит. Симонян раздели висшите кръгове на две групи – тези, които са на бойното поле и които тя определя като „истинския елит“, и чиновниците, които мечтаят за замразяване на конфликта. Според нея съществуват хора в управлението, които биха приели край на войната при всякакви условия, само и само да се върнат към предишното си спокойствие.
За да подкрепи тезата си за непримиримост, тя направи паралел с Втората чеченска война, спомняйки си за решителността на тогавашните войници. Въпреки това, признанието ѝ за съществуващата умора и разделение в руското общество подсказва, че първоначалният план за бърза и пълна победа отдавна е претърпял сериозна трансформация.
Дори призивите ѝ за „точкови“ удари, които тя продължава да поддържа въпреки видимите разрушения, не могат да скрият факта, че риториката се променя. От „Киев за два дни“ до „не вярвам, че ще бъде наш“, пътят на руската държавна телевизия отразява сложната динамика на един конфликт, който далеч не се развива по първоначалния сценарий.
