Когато се говори за „здраво семейство“ и „морал“, често си представяме идеализиран образ на традиционния дом. Именно това е централното послание на предстоящото „Шествие за семейството“ 2026, но един поглед към кухнята на организаторите разкрива доста неочаквани и противоречиви факти.
Интересно е, че цялата логистика и идеологическа рамка на събитието са изцяло в ръцете на мъже. Сдруженията „Род“, „Месец за семейството“, фондация „Нашият дом е България“ и Младежкият консервативен клуб са ръководни от Кристиян Антоний Шкварек, Давид Александров Александров, Драгомир Христов Младенов, Боян Лъчезаров Стефанов, Данаил Димитров Йотов, Иван Иванович Вълков и Пламен Пламенов Мирянов. В този списък от лидери жените напълно липсват, което е странен избор за събитие, посветено на семейството.
Още по-любопитен е фактът, че по-голямата част от тези „защитници на семейството“ всъщност не са сключили брак – нито граждански, нито църковен. Дори и институцията, която стои като стълб зад тях – Българската православна църква, е представлявана от патриарх Даниил, който по определение е обречен на безбрачие.
Към този списък от необичайни за „традиционния модел“ лидери се присъединяват и братята Кубрат и Тервел Пулеви. Макар и известни със своята физическа сила, и двамата не са влязли в официален брак, въпреки че имат деца. В случая с Кубрат Пулев, миналото му е белязано и от скандални епизоди, включително обвинения в сексуално посегателство към журналистка, което допълнително размива образа на „благочестивия“ защитник на моралните ценности.
Тук се появява сериозен идеологически разрив. Докато организаторите призовават всички вярващи да се присъединят към тях в името на „здравото семейство“, официалната позиция на Църквата остава категорична: съжителството без църковен брак се счита за грях (блудство). Получава се абсурдна ситуация, в която хората, призоваващи към традиционните ценности, сами не следват основните правила на тези ценности според доктрината, която подкрепят.
В крайна сметка, пълното отсъствие на жени в организационната структура повдига един фундаментален въпрос: каква е всъщност ролята на жената в това „традиционно семейство“? Когато решенията се вземат само от мъже, които често са далеч от брачния статус, концепцията за „семейството от мъж и жена“ започва да изглежда по-скоро като политически инструмент, отколкото като реална житейска ценност, особено в контекста на разводите и домашното насилие.