Световната енергийна сигурност отново се озова в центъра на една опасна геополитическа игра. Саудитска Арабия, която се опита да минимизира зависимостта си от Ормузкия проток, сега се сблъсква с нов, още по-критичен проблем – блокадата на Червено море. Хусите, подкрепяни от Иран, превърнаха пролива Баб ал-Мандеб в зона на високо риск, което принуждава Рияд да преразгледа цялата си стратегия за износ на суровината.
Ситуацията в моретата е толкова напрегната, че танкерите, превозващи милиони барела петрол, са принудени да плават „на тъмно“, изключвайки своите системи за автоматична идентификация, за да избегнат проследяване и атаки. След обявяването на морската блокада от хусите на 20 юли и последващите удари по стратегически обекти на 25 юли, трафикът през Баб ал-Мандеб спадна с около 30%. Това принуждава корабите да заобикалят Африка, което драстично увеличава времето и разходите за превоз.
Отговорът на Саудитска Арабия е двупосочен: военна сила и международна коалиция. На сушата се наблюдава стратегическо прегрупиране на сили към губернаторството Ал-Байда. Целта е удар в сърцето на териториите, контролирани от хусите, за да се разцепи тяхното влияние и да се възстанови достъпът до брега. Паралелно с това, Рияд изгражда мащабен „морски щит“, обединяващ 14 държави, сред които Турция, Пакистан, Египет, Судан и Джибути, като търси и активна подкрепа от САЩ и европейските сили, въпреки съществуващата мисия „Аспидес“ на ЕС.
Конфликтът обаче не е просто локален сблъсък в Йемен, а част от по-голямата шахматна партия между Иран и САЩ. Саудитските въздушни удари по пристанището Ходейда и американските атаки срещу проирански милиции в Ирак показват, че регионалната нестабилност може лесно да ескалира в цялостна война без граници. Принц Халид бин Салман вече е водил спешни разговори с Доналд Тръмп и Джей Ди Ванс, за да координира защитата на петролната индустрия на Кралството.
Залогът е огромен, тъй като през Баб ал-Мандеб преминават около 5% от глобалните количества петрол. Докато Оман се опитва да поддържа нишката на дипломацията с Техеран за възстановяване на корабоплаването, рискът от пълно затваряне на двата най-важни петролни прохода в света остава реален. Ако дипломацията се провали, Близкият изток може да се окаже в плен на нова, мащабна война, която ще разтърси световните пазари.