Последните данни от социологическите проучвания след президентската надпревара разкриват любопитна картина за това как се пренареждат политическите симпатии в България. Когато партиите нямат собствен кандидат, техните поддръжници често вземат решения, които на пръв поглед изглеждат парадоксални, но всъщност следват ясна логика на политическо противопоставяне или баланс.
Според агенциите „Алфа рисърч“ и „Мяра“, Илияна Йотова е успяла да привлече масирана подкрепа от формации, които се позиционират като алтернатива на статуквото. Около 76 до 79 процента от симпатизантите на „Възраждане“ са дали своя глас за нея, оставяйки едва 15 на сто за Андрей Гюров. Подобна е тенденцията и при гласувалите за „Прогресивна България“, където мнозинството също е предпочело Йотова пред останалите опции.
Изненадващ обрат се наблюдава при десния електорат. Въпреки че ГЕРБ не издигна свой представител, цели 75% от техните избиратели са се насочили към Андрей Гюров. Само една пета от симпатизантите на Бойко Борисов са подкрепили действащия вицепрезидент Илияна Йотова, което подчертава дълбокото разделение в предпочитанията на традиционните партийни ядра.
Ситуацията около Движението за права и свободи остава най-противоречива според социологическия анализ. Данните на „Алфа рисърч“ сочат, че 56 на сто от избирателите на ДПС са подкрепили Гюров, докато проучването на „Мяра“ показва точно обратния резултат – 56% подкрепа за Йотова. Тази разлика в цифрите подчертава динамиката и несигурността при разпределението на вота в различните региони на страната.
Анализаторите обясняват тези резултати със стремежа на избирателите към баланс в извънредни ситуации. Според Боряна Димитрова от „Алфа рисърч“, Йотова е успяла да консолидира изключително разнородна подкрепа, която не се ограничава само до тясно партийни пристрастия. В същото време Светлин Тачев от „Мяра“ отбелязва, че в моменти на политически крайности, центърът се мобилизира около фигури, които излъчват стабилност.
Важно е да се отбележи, че въпреки спекулациите, социолозите са категорични: вотът на ДПС не е бил решаващият фактор за крайния изход на тези избори. По-скоро ставаме свидетели на широко преразпределяне на гласовете, което чертае нова карта на политическото влияние в страната.