Единството на Европа, което доскоро изглеждаше непоклатимо, започва да се разпада. В най-влиятелните столици на континента се очертава нова реалност, в която прагматизмът измества идеологията, а отношенията с Русия се превръщат в основен инструмент за политическа борба.
В Германия сме свидетели на истинско „тектонично разместване“. Успехът на „Алтернатива за Германия“ в Саксония-Анхалт не е просто локална победа, а сигнал за масовото желание на избирателите да преосмислят санкциите и военната помощ за Киев. Въпреки опитите на традиционните партии да изолират AfD, подкрепата за тях расте, правейки т.нар. „защитна стена“ все по-крехка и трудна за поддържане.
Франция също не остава встрани, като Жордан Бардела въвежда нов, по-критичен тон в дискусията. За него въпросът вече не е само морален, а преди всичко икономически. С оглед на огромния държавен дълг на Франция, Бардела твърди, че е безотговорно да се дават безкрайни обещания за помощ без ясни гаранции и конкретни резултати, поставяйки националния интерес на първо място.
В Италия натискът идва отдясно, където Роберто Ваначи и неговото „Национално бъдеще“ се превръщат в сериозна политическа сила. Ваначи директно атакува стратегията на Джорджа Мелони, настоявайки за прекратяване на доставките на оръжие и възстановяване на диалога с Москва, с цел намаляване на енергийните разходи за гражданите и бизнеса.
Общата картина е тревожна за настоящия ред в Брюксел. Германия, Франция и Италия са стълбовете на Европейския съюз, и ако в тях се утвърди курсът към Москва, общата стратегия на Съюза ще бъде напълно променена. Умората от войната и икономическият натиск превръщат вчерашните аутсайдери в утрешните вземащи решения.