В един миг, над 18 европейски полета се превърнаха в заложници на невидима заплаха. Не става дума за терористи с оръжие, а за зловещи имейли, които обещаваха „червено небе“ и предизвикаха масова паника, пренасочвайки самолети и активирайки най-висока степен на тревога. Тази кибератака, насочена предимно към Италия, България и Чехия, разкрива колко уязвим е съвременният въздушен транспорт пред фалшиви, но умело поднесени заплахи.
В центъра на бурята се оказа Италия, където осем от засегнатите полети бяха свързани с нейни летища. Сигналите, получени по имейл от компании като „Аеропорти ди Рома“, управляваща ключови възли като Фиумичино и Чампино, бяха написани на италиански и подписани с обезпокоителното „Бойците на мъжката държава“. Посланието беше кратко, но смразяващо: взривни устройства ще се задействат до 60 минути, а небето щяло да „почервенее“. Този език напомня на руска екстремистка групировка, макар и без категорично потвърждение за тяхната пряка намеса.
Реакцията беше незабавна и мащабна. Самолет на „Еър Лингъс“ от Дъблин за Рим беше принуден да се приземи във френска военновъздушна база, докато полет на „Финеър“ от Хелзинки до Рим кацна на Фиумичино, ескортиран от италиански изтребители – сцена, която обикновено виждаме във филми. Други полети, като този на „Уиз еър“ от Милано за Варшава, бяха отклонени към Виена, а три самолета на летище Барахас в Мадрид бяха щателно проверени, след като пристигнаха от Милано и Рим или предстояха да излетят за Париж.
България също не остана незасегната от тази вълна от параноя. Сред засегнатите маршрути бяха Мадрид–София, Копенхаген–София и Лондон–Станстед–София, като последният беше пренасочен към Пловдив. Списъкът продължаваше с полети за Прага, Виена и Брюксел, което показваше координирания характер на атаката, целяща максимално разпространение на страха и смущенията в целия континент.
Въпреки хаоса, добрата новина е, че нито едно взривно устройство не беше открито. Авиационната полиция и отделите за борба с киберпрестъпността в няколко държави обединиха усилията си, за да проследят произхода на тези имейли. Разследващите предполагат, че съобщенията може да са изпратени от компрометирани електронни пощи или чрез услуги за анонимност, което усложнява задачата по идентифицирането на извършителите. Международното сътрудничество е от ключово значение за разплитането на тази мрежа от заплахи, която вероятно е свързана и с по-ранни атаки срещу училища в Италия.
Тази епизодична, но широкомащабна атака служи като остро напомняне за непрекъснато развиващите се заплахи в дигиталната ера. Дори и без физическо присъствие, злонамерени актьори могат да причинят огромни смущения, използвайки само няколко реда текст. Въпросът не е дали ще има следваща такава вълна, а кога и доколко ще сме готови да я посрещнем.